В националната ботаническа градина на Белгия, намираща се в град Мелзе, е цъфнал огромен цвят. Наричат го „трупно цвете“. Латинското му име е Amorphophallus titanum или Titan Arum. Тежи почти 50 кг, а на височона надвишава 2 метра. За последен път е цъфтял през 2008 г.
Името си е получило от мириса, който отделя при цъвтеж. Цъвти 72 часа на всеки 3-8 години. Можеш да му се любуваш само със запушен нос. Аромата му е отблъскващ, сравняват го с нещо средно между мирис от труп и разлагаща се риба, но той привлича бръмбарите мършояди и месарките.
Теглото на това растение може да достигне 100 кг. Titan Arum е бил открит през 1878 г. на индонезийския остров Суматра. Може да се отглежда само при топъл климат и в няколко ботанически градини в света.
За първи път са го култивирали в Английската ботаническа градина през 1889 г. Тогава имало толкова много желаещи да видят необикновеното растение, че се наложило да повикат полиция.

P { margin-bottom: 0.21cm; }

Разположената в град Китакюшу, Япония цветна градина Кавати Фудзи е дом на невероятните 150 глицинии. Това са прекрасни цъфтящи растения. В градината растат 20 различни вида от тях.

Основната атракция на градината е тунелът от глицинии. В него посетителят може да направи очарователна разходка между избуялите цветове.

В тунела от глицинии е около шест часа път. Най-доброто време за посещението му е края на април до средата на май.

Глицинията е род цъфтящо растение от семейство бобови. Десет от видовете й растат на изток в САЩ, Корея и Япония.

Цветовете на глицинията се спускат надолу като гроздове. Те усукват стеблата си по посока на часовниковата стрелка или обратно на нея върху достъпна опора. Могат да се издигна на цели 20 метра над земята и да се разстелят на 10 метра в страни.

Най-голямата в света лоза на глицинии се намира в Сара Мадре, Калифорния, покриваща площ повече от 1 акър и тежи 250 тона.. Китайската лавандулова глициния е била посадена през 1894 г.

Лято. Вечер. Всеки би желал в такова време да бъде на чист въздух. Особено ако вашата градина е изпълнена със загадъчен ореол обвиващ новите осветителни прибори.
Тези осветителни тела могат да направят обикновената вечер незабравима.
В днешно време можете да изберете градинско осветление задоволяващо и най-капризния вкус. И въпреки това, дизайнерите продължават да изненадват с нови оригинални решения.
Искали ли сте да се чувствате по-близо до небето? Създайте за себе си и близките си съзвездия на стената. Сега това е възможно благодарение на Kaleidolight.
Този начин за осветление създава завладяващ светлинен ефект. Той се осъществява чрез цветни стъклени тръбички с различен диаметър.
Идеята за тях принадлежи на Али Ганджавян.
Ефектът на звездната светлина или светулките се получава благодарение на алуминиевите накрайници поставени на края на всяка тръба.

Свечеряваше се, но слабичкият млад човек прокара пръсти през дългата си коса и продължи да чете. Той седеше в овощната градина и се опитваше да проумее как Луната обикаля около Земята.
Време бе за вечеря, но той нямаше желание да се прибере. Точно тогава нещо привлече вниманието му.
Тя дълго бе чакала да настъпи този миг. Чакала бе с месеци, потънала в мълчание. Първоначално не бе по-голяма от мъничка зелена пъпка. Сега бе станала яркочервена, с размерите на юмрук. Една жива топка вода,  със захари, горчиви семки и  обвивка като восък. Най- обикновена узряла ябълка.
Хладния ветрец докосна клоните и младежа потрепна. Въздъхна и неохотно затвори книгата.
Чу се едно тихо „пук“. Крехката дръжка държала ябълката за дървото се пречупи. Откъснатата ябълката полетя надолу. Изтърколи се през шумолящите листа и леко чукна младия човек по главата.
Той се почеса по главата и се взря в Луната. Тя блестеше като лъскава сребърна монета във вечерното небе.
–  А защо Луната не пада? – запита се той, докато разсеяно дъвчеше ябълката.
Младежът си спомни за „играта с ведрото“. Той мразеше тази игра, защото за нея се изискваше голяма сила. Ведро пълно с вода така трябваше да се завърти над главата, че да не падне нито една капка от него. Това беше много трудно за него, защото той бе много слабо и дребно момче.
– Може би това, което държи водата във ведрото, държи и Луната на мястото ѝ, – промърмори тихо младият човек.
Младежът хвърли огризката. В мрака се чу само едно жално „мяу“.
Той забрави за вечерята. и се запъти към стаята си. Предстоеше му да изчисли каква трябва да бъде силата на привличане, за да не полети ябълката към космоса. После поразсъждавайки на въпроса да определи колко бързо трябва да се движи Луната, за да не падне на земята.
Навярно сте познали нашият герой. Да, това бе Исак Нютон.

Тази модерна къща се намира във Виенската гора, в зоната за отдих на север от столицата. Лекият наклон ви позволява да получите добър изглед към хълмистия терен на гората.
Архитектурното решение напълно използва наклонения релеф. Живеещите в дома имат достъп до градината от всяко ниво.
Дома се характеризира с преплетени тераси и тревни площи. В него са разположени спални и хол.
Галерията на втория етаж започва с малка градинка на междината тераса, която „се разстила“ и преминава в огромен използваем покрив.