Нощната тишина се взриви от вик. Стотици уши го чуха и десетки сърца трепнаха. Викът се задържа над сънливата земя. Той крещеше и призоваваше. И десетки сърца се възмутиха, че никой не се втурна да помогне.
– Господи! Кога ще престане всичко това? – измъчваха се ушите. – Нима никой не чува? Защо никой не се намесва?
И десетки крака нервно крачеха в апартаментите си, също толкова ръце се свиваха в юмруци, а след това затискаха ушите. Но очите на любителите на зрелища, проникват през прозорците, опитвайки се да видят нощната трагедия.
– Някой трябва да помогне… – подсказва сърцето.
Но то се се свило от страх. Гласът на разума го заглушава, повлиян от страха:
– Но какво можеш да направиш сам?… Не е ли по-добре….
Да, имаше десетки крака, ръце, уши и сърца и само един вик. Нима никой няма да се престраши? Не! Нима липсват сили и умения?
О, не! Просто промени привичките си и иди на помощ! И тогава дребният, малкият и слабият се превръща в достоен и силен човек. И в този случай той се превръща в господар на положението.

Един човек изгубил сина си. Дошъл негов познат и един равин да го посетят. Равинът видял как страда бащата и се разсмял. Опечаленият мъж го попитал:
– Защо се смееш?
Той отговорил:
– Ние се уповаваме на Небесния господар, че отново ще видиш сина си в идния свят.
А другият му отговорил:
– Нима този човек не страда достатъчно, че и ти идваш да му умножаваш мъката? Могат ли да се слепят парчетата от разтрошена делва?
Равинът казал:
– Пръстеният съд е наченат във вода и в огън е завършен, стъкления съд е започнат в огън и в огън е завършен. Ако първият се счупи може ли да бъде поправен? Ами вторият ако се счупи и той ли не може да бъде поправен?
Другият казал:
– Стъклото може да се поправи, защото се издухва.
Тогава равинът казал:
– Ушите ти нека чуят какво казват устата ти. Ако нещо направено от ръката на човек, може да бъде възстановено, колко повече е така за направеното от Всевишния.

Едно дете било скрито след раждането му, защото астролозите предупредили царя, че ще се роди дете, което ще разруши царството му и го посъветвали да го убие докато е невръстно.
Три години детето живеело с дойката си в пещера. То пораснало и започнало да разсъждава за сътворението на света. Младия мъж решил да почита всички светила, докато открие кой от тях е истинския Бог.
Видял луната, чиято светлина разпръсквала мрака на нощта и я почел заедно със цялата звездна свита на небето. За него те били Бог.
На утрото, когато видял зазоряването и как луната избледняла, загубвайки силата си той ахнал:
– Светлината на луната, трябва да идва от тази на слънцето.
И той се поклонил на слънцето.
Вечерта слънцето потънало под хоризонта и отново изплувала луната със звездите. Тогава младежа възкликнал:
– Несъмнено всички те луната, звездите и слънцето имат един господар и това е Бог.

Тази дума е измислена от Йозеф Чапек, брат на Карел Чапек преди 90 години.
Повечето смятат, че думата робот идва от работа, но това не е вярно. Чешката дума робот означава крепостен селянин, който във всичко се покорява на господаря си.
Самият  Чапек искал да нарече робота си „лаборатория“, но името му изглеждало някак пресилено. Тогава брат му предложил думата „робот“ и по-късно тя се наложила, като международно означение на обслужващ механизъм.
Един интересен детайл относно тази дума е, че на чешки се използва за неодушевени предмети, а в художествената литература се стремят да ни убедят, че е живо същество.
Чешките коректори отдавна са взели това за даденост.