Великият немски поет Волфганг Гьоте имал един интересен навик, когато отивал на разходка, той обичал да пълни джобовете си със семена на различни красиви цветя. Пътешествайки по полята и горите, изкачвайки се по планините и спускайки се към долините, постоянно сеел тези семена. И навсякъде, където минавал след време израствали красиви цветя. Трудно било да се определи, кои цветя е посял Гьоте и кои са израснали сами, но красотата на тези места била неимоверна.

А какво сеем ние? Това ли, което прави света красив или това, което го обезобразява? Сеем ли цветята на любовта, мира и добротата или плевелите на враждата и омразата?

В денят на сътворението Бог е дал способност на земята да произвежда растителност, която да допринася плод, според вида си и да сее семена. Той благославя семената на праведника стократно или разочарова очакващите зло.

Каквото посее човек, това и ще пожъне. Ако посее нечестие и беззаконие ще пожъне седем пъти повече беди. Сеещият вятър ще пожъне буря.

Винаги трябва да помним: „Който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро и щедро ще пожъне.“

Нека да сеем само добро и красота!

Ято птици отивали да зимуват в Африка. По-младите, които летели за първи път много се вълнували, безпокояли се, вдигали много шум и задавали множество въпроси.

– Интересно, в Африка топло ли е?

– Там имали реки?

– А гори?

– Валят ли в Африка дъждове?

Водачът на ятото първоначално отговарял на всички въпроси, а когато вече се уморил им казал:

– Знаете ли какво, деца? Главното е да долетим до Африка, а там няма да има вече за какво да се безпокоим.

Тази железопътна мрежа се простира от Ванкувър до Монреал. Тя минава през такива големи градове на САЩ като Минеаполис, Чикаго и Ню Йорк.

В началото идеята за строителството й е било само едно безразсъдно перчене. В действителност това е било едно от най-смелите решения в историята на железопътните пътища.

Всичко започва през 1867 г., когато източните провинции на страната се обединяват в конфедерация. На запад от тях лежат безкрайни прерии и неизследвани гори. Зад тях, на тихоокеанското крайбрежие се намирала Британска Колумбия властите, на която дълго се колебаели, на коя страна да се присъединят, към САЩ или Канада.

През 1881 г. започва строителството под ръководството на Уилям Ван Хорн, американец от холандски произход. Пътят през прерията е прокаран много бързо, само за 15 месеца. От базата за снабдяване във Уинипег на запад се движели монтажни влакове. Всеки от тях бил натоварен със строителни материали за една нова миля от пътя.

Строителството на Канадската Тихоокеанска железопътна линия е било голямо достижение на инженерното дело. Преминаването на огромни разстояния, усвояването на нови райони, преодоляването на скалисти хребети и планини, освен това строежа е водел със себе си цивилизация, настаняваща се все по на запад, всичко това е било епопея изпълнена с романтика.

По пътя се срещат тунели, виадукти и дълги мостове.

Двупосочен мост пресича река Св. Лаврентий близо до Монреал. Той има дължина 1115 м. Максималното разчистване над водата е 17 м. Мостът има стоманена конструкция поставена върху каменна основа. Открит е през 1912 г.

Лебриджският виадукт през река Бели в провинция Алберт има дължина 1624 м. Състои се от 67 участъци на стоманени опори. Максималното ниво на водата в реката е 90,7 м.

Дължината на Канадската Тихоокеанска железопътна линия обхваща 27 340 км непосредствено на територията на Канада.

В северната част на Шри Ланка учени са открили нов вид огромен паяк. Размаха на краката му достига 20 и повече сантиметра. Този паяк се отличава от останалите по необичайните геометрични рисунки, на които се виждат жълти и сиви петна.

Новият вид е наречен на полицията Poecilotheria rajaei благодарение, на която учените са могли да се доберат до необходимото място по немного спокойната местност на северния район в страната.

До днес учените са открили 15 вида такива паяци, които принадлежат към рода Poecilotheria. За съжаление, някои от тях са на изчезване. Вина за това има безжалостното изсичане на горите. Всички представители от този вид се срещат само в Шри Ланка и Индия.

Но като цяло, тарантулите живеят на почти всички континенти на нашата земя, с изключение на Антарктида. Техните местообитания са Южна Америка, Африка, Австралия, Океания. В европейските страни, те са доста редки. С изключение на южната част на Италия, Португалия и Испания.

Видовете тарантули са влаголюбиви и живеят в короните на екваториалните гори. Между тях се срещат и полупустинни.

Тези паяци се смятат за месоядни. Въпреки името си, основната храна на тези хищници са малки паяци, мухи, жаби, малки гризачи, риби, птици, хлебарки, и различни насекоми. Храносмилателната им система просто не е проектиран за постоянна месна храна. Те не плетат мрежи, хващат жертвите си от засада.

Излетът беше чудесен. За пореден път се убеждавах, че селото ни се намира в най-красивата част на страната. Много харесвам съчетанието от сурова и дружелюбна природа.
Огромни обрасли с мъх скали, далечни високи върхове, мрачни борови гори и дебел килим от мъх върху, който стъпват нозете ти.
А щом повярваш, че си попаднал на най-красивото място на света, гората внезапно се отваря. Тук можеш да видиш прекрасни зелени поляни обсипани с цветя. Някои места те изненадват с ниски дръвчета и храсти.
Широколистната гора обвива местността с наситената си зеленина, в която проблясват бистри малки езера, които не позволяват картината да стане еднообразна.
Да, това е, което ме изпълва с радост и искрено обичам!