В екваториалните гори на Южна Америка можеш да видиш щастливи малки жабки, подскачащи сред дърветата. Вероятно ще се запиташ, защо са така ярко оцветени. Вероятно, за да си намерят приятели? Глупости. По този начин те предупреждават, че са смъртоносно отровни.
Само един грам от отровата, която произвежда кожата им е достатъчна да убие 100 хиляди човека. Ала този факт не може да спаси скокливците от хората.
Индианците пекат живи същите тези жаби и мажат стрелите си със смъртоносната им отрова.

Иван глупака хванал щука. А тя му се помолила:
– Пусни ме, Иване, ще изпълня всяко твое желание.
Щастлив Иван върнал обратно щуката във водата и казал:
– Искам да знам без да слизам от печката, какво става в света, зад гори, планини и морета. Нека под ритъма на музиката красиви момичета да танцуват. Желая да науча всички анекдоти за царя.
Ето така се появил и Интернет.

Погледнете това животно. Не е ли прекрасно?
Филипински Дългопети е един от най-малките примати в света и за съжаление този вид е на границата на изчезването.
Височината на възрастен Дългопети е около 16 см и тежи около 140-160 грама. Размерът на мъжкия съответства на размера на малка ръката на човека.
Най-запомняща се част от тялото на това прекрасно животно, разбира се, са очите, сред други бозайници то има най-големите очи. Големите мембранни ушите също се отличават от другите части на тялото на примата. Това му помага да ловуват през нощта.
Главата си може да завърти на 180 °. Има къси предни крака и удължени задни, вълнообразна кожа, с копринена текстура. Цветът варира от сивкаво кафяв до тъмно кафяв.
Обитава тропическите гори на някои острови на Филипините. Храни се с дребни гръбначни животни и насекоми. Основното местообитание на нощният ловец е: високата трева, храстите, издънки от бамбук и малки дървета. За това през деня е много трудно да се намери сред гъсталака.
Поради дългите задни крака, те са в състояние да скачат добре и да се преместват от едно място на друго. В плен могат да живеят до 13 години.
Голямо влияние върху изчезването на този вид примати има ловци, които отсичат дървета и ги разклаща за да хванат малките животни. Също така, те са любима плячка и на грабливите птици.
Интересното е, че издават тънки звуци. Благодарение на мимическите си мускули могат да променят изражението на лицата си.
Туземните племена смятат тези зверчета за горски духове. Има поверие, че ако бъде убито такова животно, то ще се навлече гняв върху собствениците на гората.

Британски ботаници в планините на източна Бразилия са открили растение с тънки сребристо-сиви листа. Растението нарекли Encholirium agavoides.

Този вид се срещал само по скалистите склонове на височина 1000 метра. Ботаниците са открили само няколко популации на вида, на разстояние 10-12 км една от друга. Листата на растението наподобават листата на агаве.

На нашата планета растат над 350 хиляди видове растения. До сега са описани само 287 хиляди от тях. Ботаниците намират все нови и нови растения. Всяка година към списъка на известните видове се добавят нови 2000.

Повечето находки са в тропическите и екваториални гори. Наскоро учени са намерили множество интересни растения. Например, дърво с гигантски зърна кафе или друго с шушулки дълги 30 см.

Изсичането на тропическите гори може да доведе до 50% увеличаване на заболяваемостта от малария. До това са достигнали учените от САЩ, които са анализирали международните данни за 2006г. в 54 района на Бразилия в басейна на Амазонка и сателитните снимки, които отразяват мащабното изсичане на горите.
Обезлесяването е един от първоначалните екологични фактори, които могат да предизвикат епидемия от малария. Откритите пространства и частичното осветяване на басейна, вследствие от изсичането на горите, е идеална среда за размножение на маларийния комар.
Anopheles darlingi обитава бреговете на Амазонка. Той може скоро да измести другите комари, които не са толкова активни при пренасянето на паразити.
Трябва да се отбележи, че при незначително намаляване на площта на горите, може да има трайни последствия. Статистиката показва, че при изсичане на 40% от дърветата, заболяваемостта от малария се увеличава с 4 %. В интервала 1907 –  2006 г. в бразилската долина на Амазонка са заболели 500 000 човека. Изследвания район е типичен за зоната на тропическите гори, така че резултатите могат да бъдат характерни и за други страни.
Подобно изследване е проведено преди няколко години в перуанската област на Амазонка. Оказало се, че броя на ухапаните се е увеличил 278 пъти след изсичането.