До 1873 г. японското деление на деня по часове се отличавало от това на запад.

В Япония денят традиционно се е делил на еднакъв брой часове. Това ставало по особен метод в зависимост от годишните времена.

Денят се разделял така: от изгрев до залез слънце и от залез до изгрев, всяка от тези части съдържала шест часа.

По този начин, летните дни били много по-дълги от зимните, а нощните – обратно.

През 16 век японски майстор се научил да прави часовници, използвайки донасяните му от западните търговци.

Той измислил как да адаптира равномерния европейски циферблат към менящия се японски. Съответната настройка се осъществявала не автоматично, а ръчно.

Чак през 1873 г. японското правителство утвърдило в страната грегорианския календар и заедно с него еднаквото разпределение на деня.