В момента в света има около 6000 различни езици. Някои от тях са прости, някои сложни. А има и такива, които за чужденците са по-близки до криптографски шифър, отколкото до някакъв език.
„Мисли преди да говориш“, – често ни казват в детството.
Но в езикът туюка, на който говорят индианците, които живеят край бреговете на река Амазонка, винаги мислят за това, което говорят.
В действителност, в този език има специални глаголни окончания, които дават възможност на слушателя да разбере, от къде говорящия знае за това, което говори. И без тях не може, самият език ги изисква.
Те казват нещо от рода „жената пере дрехите“ и непременно се добавя „зная за това, защото го видях“.
Освен това в този език се наброяват от 50 до 140 класове съществителни.
Езикът туюка е аглутинативен език. Език, в който една дума може да означава цял израз. С цели две думи се означава местоимението „ние“ – включващо и изключващо.

Веднъж Антистен при една беседа, държал доста дълга реч.
След това Платон направил забележка на оратора:
– Нима не знаеш, че мярката на думите не е в говорещия, а в тези, които слушат.
Понякога и ние не се съобразяваме, колко дълго трябва да говорим по дадена тема и дали хората желат да слушат нещо по този въпрос.
Нашето неразбиране относно това, ни превръща в досадни бъбривци за околните.