Фразата „Нали ти казах“ е в състояние да възпламени и най-спокойния и безразличен човек. Тя е разрушила безброй много семейства и е преобърнала живота на мнозина.
Казвате си: „Какво страшно има в това? Просто напомням, че за пореден път съм права!“
А сега си помислете добре, защо ви е необходимо да бъдете права през цялото време, а освен това постоянно да напомняте на партньора си за станалото?
Спомнете си усещането, емоциите и физическото си сътояние, когато мъжът ви е казал, че ви е предупредил за това….. Спомнихте ли си?
Неприятно, обидно, унизително, сякаш са ви изобличили за нещо страшно. Той е толкова умен и проницателен, а вие така несъобразителна. Вие сама разбирате, че сте сбъркали, но неговите думи ви закопават в земята.
Та той е вашият любим съпруг, партньор и другар. Как се чувства той, когато му показвате грешките направо, грубо в неприятна и унизителна форма? Той също страда!
А вие искате ли да причините страдание на близък човек? И защо? Нали това вече е станало. Казвали сте, предупреждавали сте го, но той го е направил по своя си начин. Самият той осъзнава, че е сбъркал, нали е очевидно. Разберете, той вече се обвинява и упреква за случилото се, защо е нужно „да забивате още пирони в ковчега му“? Това не му е нужно.
Когато казвате на партньора си: „Нали ти казах“ вие се чувствате прави и значими, по-добри от съпруга си, умни и далновидни. Но това не е така. Вие също често грешите и в малките, и в големите неща.
Просто позволете и на себе си и на партньора си да греши. Приемайте грешките си, без гняв, злоба, или злорадство, че вие отново сте се оказали прави. Повярвайте, това никога няма да ви направи щастливи.

Болката е естествена част от живота. Вие не може да избяга от нея. Разрушени взаимоотношения, пропуснати възможности и лоши сезони в живота, те винаги ще бъдат с нас. Когато те идват, можете да се огорчите или обнадеждите.
Изборът е ваш.
В разгара на една ужасна ситуация трябва да бъдем честни с Бога за нашите чувства, но трябва в крайна сметка да променим нашата гледна точка. Докато нашите умове са настроени към нашата болка, ние нищо няма да решим и направим.
Трябва да признаем великата Божия любов към нас и непроменящата се милост на Бога. Няма значение какъв е проблемът, нито колко гняв сте избълвали, Той все още ви обича.
Колкото по-дълго се фокусирате върху това, което ви депресира, толкова това състояние ще продължи. Уловени в горчивината, удължаваме собствената си болка. Има един прост лек за огорчение: Промени начина си на мислене.
Как може да има надежда, дори в най-мрачните дни? Спомняте си, че „неизменната любов и милост на Господа все още продължава“.
Можете да разчитате на това! Неговите милости се подновяват всяка сутрин и са сигурни, както изгрева на слънцето. Той е всичко, което ни трябва.
Ти никога няма да знаеш, че Бог е всичко, което ти трябва, докато той не стане всичко, което имаш.

Ние сме уморени от всичко, което ни тормози и заплашва в този свят.
Ядосани сме, но не знаем на кого. Страхуваме се, но не знаем от какво. Искаме да отвърнем на удъра, но не знаем как.
Нека поне за момент да помислим за нашия гняв.
Гневът е непредсказуем. Той започва от малките неща, разочарование или нещо, което ни досажда. Някой ви е заел мястото на паркинга. Сервитьорът е много бавен, а ние бързаме. Яденето е нагорено, водата капе в тоалетната…..
Така се натрупват безобидни на пръв поглед качици гняв, но скоро се получава пълна кофа с ярост. Отмъщение, горчивина, неконтролируема омраза. Вече не се доверяваме на никой, озъбваме се на всеки, който е около нас. Заредени със страх, с опънати нерви сме готови във всеки момент да избухнем като буре с барут.
Може ли да се живее така? До какво добро е довела омразата? Каква надежда се ражда от гнева? Какви проблеми са решени чрез отмъщение?
Тогава как да победим гнева? Погледнете Исус, когато искаха да го убият Той каза: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят“.
Ние не знаем как се лекува тялото или как да получим нови приятели. Не може да устоим на поредното предизвикателство.
Необузданият гняв няма да направим нашия свят по-добро място, но иакреното съчувствие и разбиране може. Ако разберем своето предназначение в този света, ние можем да помогнем на другите. И тогава нашите действия нама да се ръководят от гняв, а от състрадание и загриженост. Ще гледаме на света не намръщено, а ще протегнем ръка за помощ. Много хора се спъват в тъмнината, за това трябва да запалим свещ, за да намерят истинския път.
Резултатите не са толкова бързи, като куршумите на „неуморните отмъстители“, но със сигурност са по-съзидателни.

Мъж и жена вече двадесет години живеят заедно. Жената влиза в стаята при мъжа си и го пита:
– Ти нищо ли не си забелязал?
Мъжът объркано я поглежда и опитва да отгатне:
– Имаш нова прическа?
– Не, – недоволно отвръща жената.
Мъжът отново пробва:
– Роклята ти е нова?
– Не, – жената едва сдържа гнева си.
Вече уплашен мъжът тихо казва:
– Отслабнала си?
– Не! – това беше вик на отчаяние и болка.
Жената едва сдържаше сълзите си …. Гласът и стана хриплив и примирен:
– В понеделник имахме годишнина от сватбата и ти забрави да ме поздравиш. – Тя извади кърпичката си, но смело продължи. – Аз се обидих и цяла седмица не ти проговорих…..
Риданията заглушиха последните ѝ думи.

Когато си имате работа с хора, които ви обиждат или дразнят, вие трябва да ги погледнете въпреки болката. Всичко, което човек прави, е мотивирано от нещо. Когато хората ни вредят, нас ни боли. Нараняваните хората нараняват останалите.
Колкото повече разбирате другите хора, толкова по-голяма благодат трябва да им покажете.
Помислете за хората, с които трудно се справяте и който ви дразнят най-много. Най-вероятно е да не знаете защо правят така. Вие не знаете, но може би те са били насилвани или са сираци. А може и да са минали през нещастен брака и да са останали сами.
Библията казва в Притчи 19:11, „Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление“. Ако си мъдър ти не би трябвало да се обиждаш. Защо? Защото мъдростта дава търпение. Когато разбереш някой, тогава е по-лесно да му покажеш милост.
Това е истинската любов, да откажеш да се обиждаш от другите хора, това е акт на зряла любов. Колкото повече любов имате в сърцето си, толкова по-трудно е да се обидите.
А колкото по-малко любов имате в сърцето си, толкова по-несигурен се чувствате и толкова по-лесно се обиждате. Библията казва в Притчи 10:12: „Омразата повдига раздори, a любовта покрива всички погрешки“. Колкото повече сте изпълнени с любов, толкова по-малко ще се разстроите от някой, когато ви подтиска или унижава.
Така че първата стъпка за справяне с трудни хора, е да се направи правилния избор – да се откажем да се обиждаме.