„Всичко ще направя сама“!
Често младите съпруги предпазват мъжете си от преумора. Те могат да се нагърбат със всичко. Но ако мъжът привикне за всичко да се грижи жена му, когато тя има нужда от помощ, той няма да ѝ даде защото не е привикнал към това. Следват критики и недоволство, но никой доброволно няма да промени живота си, само защото на някой не му харесва това.
По-добре привиквайте още в първите дни на брака си, съпругът да ви помага.
„Той трябва да се досети“!
Мъжът ви не знае какво си мислите, вие не сте се оженили за екстрасенс. Който и да е човек не притежава такива свръхестествени сили. Ако си мислите, че той ще се досети само по намеци, грещите. накрая ще се обидите и кавгата е готова. По този начин ще получите само разочарование и гняв спрямо съпруга си.
Ако имате нужда от нещо, по-добре кажете на мъжа си. Ако не веднага, той по-късно ще изпълни желанието ви. Единственото, което мъжът трябва да разбере е, че никой освен него няма да свърши това.
„Той винаги прави така“.
От къде знаете това? Ако мъжът пред вас не е истински мъж, защо сте се оженили за него тогава? Жената прави голяма грешка, като предполага, какво трябва да бъде и какво трябва да прави съпруга ѝ. Това, което гледате по сапунените сериали, не отговаря на действителноста. Истинските представители на силния пол са съвсем различни. И когато жената види несъответствие между желание и действителност, тя започва караница.
Сама изберете, какво искате: да живеете с идеален мъж, но в реалния живот да е сам или да живеете с истински мъж, като се отървете от несъществуващия идеален образ? Вашият съпруг е реален човек. Вашето семейство ше е щастливо, когато престанете да мечтаете за идеалния мъж и приемете реалния си съпруг.
„Той трябва да направи това, което му казвам“.
Много жени грешат, когато не приемат тези неща, които извършват техните мъже. Например, тя го е изпратила до магазина за хляб, а той ѝ носи хлебчета, като се аргументира, че хляба бил свършил. Ако жената не разбере какво казва съпруга ѝ, тя започва да го критикува и по този начин спира желанието му да отиде друг път да пазарува.
Приемете, че това, което е направил за момента е добро. Само по такъв начин ще му покажете, че каквото той е направил е много важно за семейството.
Това са едни от най-наболелите ситуации, които водят до конфликт, вследствие от неразбиране. Жената е тази, която трябва да придава уют, мир и любов в семейството си, тактично и с разбиране, за да няма раздори и кавги.

Росица се чувстваше наранена и Димитър трябваше да признае това. Той трудно се приспособяваше към характера ѝ, който беше непреклонен и категоричен. Нейното „не“ го стягаше като с клещи. Единственото, което го беспокоеше беше, че тя ще престане да го обича и животът им ще стане непоносим. А това предизвикваше в него гняв.

В главата му още кънтяха, като кошмарен сън, думите ѝ:

– Ти направи живота ми непоносим. Къде беше умът ти, когато бедите връхлетяха семейството ни?

Нима се налагаше не само да се откаже от най-висшите си цели, но да бъде притиснат и от бремето на семейната омраза.

– Роси, – погледна я печално Димитър, – не трябва толкова да се засягаш, когато един мъж е толкова разочарован и раздразнен. Ние с теб не можем да искаме различни неща. Не можем да разделяме твоето щастие от моето. Гневя се, защото не разбирам, че тайните действия ни разделят. Мислиш ли, че бих искал да те засегна? Когато те наранявам, аз наранявам себе си. Никога няма да ти се разсърдя, ако си открита с мен.

– Аз исках само да ти попреча да ни докараш до просешка тояга, – съзлите ѝ отново започнаха да се стичат по побледнялото ѝ лице. – Толкова е унизително да се чувстваш така между познати. По-добре да бях умряла.

Тя говореше и плачеше, а това придаваше на думите ѝ огромна сила в очите на любящия мъж. Димитър придърпа стола си към нея. Със силната си ръка нежно допря изящната ѝ глава и я притисна към бузата си. Започна да я милва по косата, без да отронва дума.

Какво можеше да ѝ каже? Не можеше да ѝ обещае, че ще я предпази от надвисналата нищета, защото не виждаше как може да я предотврати.

Искаше да ѝ прости за всичко, въпреки че осъзнаваше колко е трудно това за него, но беше неизбежно, тя имаше по-слаба природа, а той беше отговорен за нея.

Фразата „Нали ти казах“ е в състояние да възпламени и най-спокойния и безразличен човек. Тя е разрушила безброй много семейства и е преобърнала живота на мнозина.
Казвате си: „Какво страшно има в това? Просто напомням, че за пореден път съм права!“
А сега си помислете добре, защо ви е необходимо да бъдете права през цялото време, а освен това постоянно да напомняте на партньора си за станалото?
Спомнете си усещането, емоциите и физическото си сътояние, когато мъжът ви е казал, че ви е предупредил за това….. Спомнихте ли си?
Неприятно, обидно, унизително, сякаш са ви изобличили за нещо страшно. Той е толкова умен и проницателен, а вие така несъобразителна. Вие сама разбирате, че сте сбъркали, но неговите думи ви закопават в земята.
Та той е вашият любим съпруг, партньор и другар. Как се чувства той, когато му показвате грешките направо, грубо в неприятна и унизителна форма? Той също страда!
А вие искате ли да причините страдание на близък човек? И защо? Нали това вече е станало. Казвали сте, предупреждавали сте го, но той го е направил по своя си начин. Самият той осъзнава, че е сбъркал, нали е очевидно. Разберете, той вече се обвинява и упреква за случилото се, защо е нужно „да забивате още пирони в ковчега му“? Това не му е нужно.
Когато казвате на партньора си: „Нали ти казах“ вие се чувствате прави и значими, по-добри от съпруга си, умни и далновидни. Но това не е така. Вие също често грешите и в малките, и в големите неща.
Просто позволете и на себе си и на партньора си да греши. Приемайте грешките си, без гняв, злоба, или злорадство, че вие отново сте се оказали прави. Повярвайте, това никога няма да ви направи щастливи.

Болката е естествена част от живота. Вие не може да избяга от нея. Разрушени взаимоотношения, пропуснати възможности и лоши сезони в живота, те винаги ще бъдат с нас. Когато те идват, можете да се огорчите или обнадеждите.
Изборът е ваш.
В разгара на една ужасна ситуация трябва да бъдем честни с Бога за нашите чувства, но трябва в крайна сметка да променим нашата гледна точка. Докато нашите умове са настроени към нашата болка, ние нищо няма да решим и направим.
Трябва да признаем великата Божия любов към нас и непроменящата се милост на Бога. Няма значение какъв е проблемът, нито колко гняв сте избълвали, Той все още ви обича.
Колкото по-дълго се фокусирате върху това, което ви депресира, толкова това състояние ще продължи. Уловени в горчивината, удължаваме собствената си болка. Има един прост лек за огорчение: Промени начина си на мислене.
Как може да има надежда, дори в най-мрачните дни? Спомняте си, че „неизменната любов и милост на Господа все още продължава“.
Можете да разчитате на това! Неговите милости се подновяват всяка сутрин и са сигурни, както изгрева на слънцето. Той е всичко, което ни трябва.
Ти никога няма да знаеш, че Бог е всичко, което ти трябва, докато той не стане всичко, което имаш.

Ние сме уморени от всичко, което ни тормози и заплашва в този свят.
Ядосани сме, но не знаем на кого. Страхуваме се, но не знаем от какво. Искаме да отвърнем на удъра, но не знаем как.
Нека поне за момент да помислим за нашия гняв.
Гневът е непредсказуем. Той започва от малките неща, разочарование или нещо, което ни досажда. Някой ви е заел мястото на паркинга. Сервитьорът е много бавен, а ние бързаме. Яденето е нагорено, водата капе в тоалетната…..
Така се натрупват безобидни на пръв поглед качици гняв, но скоро се получава пълна кофа с ярост. Отмъщение, горчивина, неконтролируема омраза. Вече не се доверяваме на никой, озъбваме се на всеки, който е около нас. Заредени със страх, с опънати нерви сме готови във всеки момент да избухнем като буре с барут.
Може ли да се живее така? До какво добро е довела омразата? Каква надежда се ражда от гнева? Какви проблеми са решени чрез отмъщение?
Тогава как да победим гнева? Погледнете Исус, когато искаха да го убият Той каза: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят“.
Ние не знаем как се лекува тялото или как да получим нови приятели. Не може да устоим на поредното предизвикателство.
Необузданият гняв няма да направим нашия свят по-добро място, но иакреното съчувствие и разбиране може. Ако разберем своето предназначение в този света, ние можем да помогнем на другите. И тогава нашите действия нама да се ръководят от гняв, а от състрадание и загриженост. Ще гледаме на света не намръщено, а ще протегнем ръка за помощ. Много хора се спъват в тъмнината, за това трябва да запалим свещ, за да намерят истинския път.
Резултатите не са толкова бързи, като куршумите на „неуморните отмъстители“, но със сигурност са по-съзидателни.