След първите 100 грама алкохол ти се иска да почнеш отначало и да вземеш още по-големи дози от алкохолната напитка.
След 200 грама си преизпълнен с любов към ближния, особено ако събеседника ти е жена.
След 300 всички наоколо са ви братя и ви се иска за тях да изпиете по една глътка, но на 400 всички наоколо стават скотове.
500 грама е вече философска доза. Мозъкът е преизпълнен с гениални идеи, но пустата му уста не може да ги преведе на български език.
На 600 се издигате на главозамайваща височина, след което започвате да повръщате.
Към 700-800 не помните нищо, но очевидци ви уверяват, че сте натрошили всичко, което е попаднало под ръката ви.
На 900 се появява съжаление, че живота ви почти е преминал, а не сте посадили поне едно дърво, къща не сте построили, син не сте отгледали. Иска ви се всичко да промените  и ставайки успявате леко да се залюлеете и да се строполите на пода. Отдолу се разнася смело гласа ви:
– Келнер още 100 грама на трета маса. За всички присъстващи дами….
1000… един литър е останал по-малко в света.

Живели двама съседи. На единият в живота му всичко било наред.
Добра жена, уютен дом, умни деца. Другият съсед също не живеел лошо, но през цялото време му се струвало, че оградата на съседа му е боядисана в по-ярки цветове, че крават на комшията му дава повече мляко…. Всичко това не му давало покой, за това отишъл при един мъдрец.
– Направи така, че да живея по-добре от съседа си, – помолил той мъдреца.
– Вземи тази кана с вода и я отнеси у дома си. Когато видиш нещо хубаво у съседа си, изпивай по глътка от водата, – казал мъдреца.
Съседът така и направил. Той пиел по една глътка от водата, когато видел нещо хубаво у съседа си. Но водата в каната не свършвала. Започнал да излива тази вода в чаши и различни други съдове. Скоро всички съдове били запълнени. Незнаейки какво да прави със водата, съседът отново отишъл при мъдреца.
– Какво става? Аз имам толкова много вода, че се страхувам да не потъна в нея.
Мъдрецът отговорил:
– Затова ти дадох тази кана, за да пиеш, когато те измъчва жажда.

Веднъж един млад монах вървял по брега на морето с учитела си и му задавал различни въпроси. Но в действителност той искал да узнае, какво мисли стареца за силата на неговата вяра и дали го смята за най-добрия си ученик? В края на крайщата, светия старец взел само него на този дълъг поход. И те всеки ден, не знаейки почивка, вървели по пътя.
– Учителю искам да пия, жаден съм, – казал ученикът.
Старецът спрял, помолил се и казал:
– Пий от морето.
Ученикът послушно загребал вода от морето и едва не извикал от радост. Вкусът на морската вода не бил солен или горчив, а сладък, като от извор. Той се втурнал към морето да напълни съда си с вода, за да има за из път, ако ожаднее.
– Какво правиш? – учудил се старецът. – Или ти се съмняваш, че Бог не е само тук, а и на всякъде?
Ученикът отново отпил от своя съд и веднага изплюл водата, тя вече не ставала за пиене.
– Виждаш ли, братко, че дълбочината на твоята вяра може да се измери само с една глътка вода, – казал стареца, като по този начин отговорил на всичките му въпроси.