Често се задават два въпроса. Не само днес, но и през цялата ни история. Въпроси засягащи страни и държави, по конкретно България.
Не бъдете толкова нетърпеливи!
Ето ви и прословутите два въпроса:
Кой е виновен?
Какво да се прави?
През вековете са се явявали два проблема: глупаците и пътищата…
И защо ли някак си въпросите са свързани с проблемите, а именно…..
Кой е виновен? – глупаците.
Какво да правим? – пътища….

Хората се различават един от друг. Някои са достойни за похвала, други не.
Има четири вида люде.
Онези, които казват: „Моето си е мое, твоето си е твое“ са обикновени хора.
Онези, които казват: “ Моето е твое и твоето е мое“ са глупаци.
Онези, които казват: „Моето е твое, а твоето твое“ са благочестиви.
А онези, които казват: „Моето е мое и твоето е мое“ са нечестиви

Живяла една жена, чиито очи я болели.
Една нейна позната я попитала:
– Да не те болят очите?
– Да. И то много, – казала жената
Другата жена продължила:
– Ще имаш болки в очите ако имаш очи. За сега не те не ме болят, но ако ме заболят ще ги махна.
Околните казали:
– Щом има очи, те ще болят. Но ако се лишиш от тях, то цял живот ще те боли.
Всички глупаци мислят така. Чувайки, че знатността и богатството са началото на упадъка, страданията, те се страхуват да раздават милостиня, за да не платят по-късно за нея. В страха си те мислят, че колкото по-голямо състояние имат, толкова повече тревоги и сътресения ще преживеят.
Някой се обадил:
– Вие ще се радвате или ще страдате, когато раздавате милостиня. Но ако не я раздавате, ще бъдете бедни и ще страдате.
Това същото се е случило и с тази жена. Тя не може да понесе мисълта за една единствена болка и затова иска да остане без очи, но с това тя се обрича на вечна болка.