Музикантите заеха местата си. Носеха флейти, цимбали, тамбури и тимпани. Между тях имаше и една арфа. Диригентът вдигна палката и всичко замря.
Прозвуча тиха и нежна мелодия. Тя бе плавна и лека като перушинка. Подчерта се от басов глас.
Ударните инструменти наложиха ритъм и приканиха към танц. Караха пръстите на краката да се движат. Последваха пет тона като въпрос, на който нисък глас даде отговор.
Два гласа, като че ли се защитаваха един от друг, сблъскваха се в дисонанс и отново се разделяха.
Русокос мъж, пеещ соловата партия, имаше широки рамене и разкошен баритон. Гласът му докосваше всяко сърце, разтапяше и камъка.
Хорът пригласяше в унисон, завършвайки в ликуваща каденца.
Когато замря и последния звук, слушателите бурно аплодираха на крака.

Веднъж Хаздрубал, когато бил суфет на Картаген навестил един от първенците Халаним.
Някакъв роб му съобщил:
– Халаним не е у дома.
Суфетът знаел, че човека си е вкъщи, но не казал нищо.
Когато Халаним му върнал посещението, Хаздрубал му извикал:
– Не е у дома!
Халаним познал гласа му и огорчен му го казал:
– Защо ме лъжеш? Добре познавам гласа ти….
Тогава суфетът отговорил:
– Хубава работа! Аз повярвах на роба ти, а ти не искаш да повярваш на мен самия!

Ако попаднете на необитаем остров първоначално може да ви изглежда забавно. Много хора мислят така, защото са гледали множество романтични филми, в които се описва дадената ситуация. Героите на тези филми започват да строят дом, търсят начин да си набавят храна, а през това време сюжета е запълнен с лични отношения, интересни ситуации, сприятеляване с маймуните, с говорещи папагали и накрая щастлив завършек.
Представете си, вашият кораб е претърпял корабокрушение и вие, може и с няколко души, сте се оказали на необитаем остров. В действителност това е страшно премеждие. На необитаемите острови живеят диви зверове, а ако на острова има хора, откъде знаете, че няма да ви изядат на обяд?
За такива случаи може би трябва да седнем и да научим морзовата азбука, но ние нямаме време, желание или просто не искаме да се занимаваме с това.
За такива случаи дизайнерът Ким Минсун е изобретил преводач на обикновени думи в морзова азбука. Той се състои от микрофон и VLC приемник.
Микрофон ви позволява да информирате с глас. Той се превръща в светлина, която съобщава, че вие ​​сте в беда, така че можете просто да включите светлината и минаващите край вас да ви забележат. Приемникът превежда азбуката на Морз на обичайния език за вас, така ще можете да разговаряте със спасителите си.
Тази вещ е безценна, но има един недостатък. Не всеки може да я използва, защото тя не може да превежда от всеки език. Тъй като дизайнерът по народност е китаец, може да се предполага, че устройството има „китайско-морзов“ превод. Възможно е китайският да се заменя с английски, тъй като всички го използват.
За по-широкото използване на устройството ще трябва да се поработи за въвеждане на многоезичен речник

Гражданските свободи не са били продавани на търг . Те са купувани крадешком, малко по малко. Отначало срещу тях са давали малко олио и захар на най-бедните, после кебапчета и малко вино на средно заможните избиратели, а след това раздавали пари на всеки, който е готов да продаде своя избирателен глас. Това се повтаря в историята нееднократно.
Отначало със съвсем честни намерения се раздават пенсии и помощи на тези, които трябва, но с това честните намерения свършват.
Налице са двете условия от миналото, баснословно богатство с неизбежната корупция и морално разложение, които то носи.
Подкупване на избирателите лишава хиляди хора, неустояли на съблазънта в просяци, протягащи ръка без всякакъв срам.

Преди много години в Балшой театър се представяла операта „Дон Карлос“. Арията на Филип пеел Шаляпин, а на великия инквизитор Василий Петров.
Трябва да кажа, че Петров се възхищавал от гения на Шаляпин, а Шаляпин, от своя страна, високо ценени гласа и талант на Петров.
Преди началото на третото действие Петров казал на Шаляпин:
– Федя, днес ще те надпея!
– Не, Вася, няма да успееш! – засмял се Шаляпин.
– Ще видиш!
– Няма да можеш!
Започнало действието.
Петров, притежаващ силен глас, завършил арията си доста гръмко, като заглушил оркестъра и изпълнил целия театър, от партера до галериите.
За част от секундата Шаляпин осъзнал, че не може да го надмине. За това на великия инквизитор крал Филип неочаквано отговорил шепнешком. В залата буквално, повял зловещ хлад.
Успехът бил пълен и овациите продължили няколко минути.
Когато паднала завесата, Шаляпин шеговито подметнал на Петров:
– Това е! А ти само викаш!