Петгодишно момиченце всяка вечер преди сън искало да яде. Сядало и удължава процеса на хранене, за да го сложат по-късно да спи.

– А, не, – казала майката. – На тези нощни трапези трябва да се сложи край.

Дошла вечерта. Малкото момиченце отново изтичало в кухнята и уверено пред всички заявило:

– В църквата казаха, че трябва да се нахранят гладните.

Даде горната си дреха на замръзналия.

Нахрани гладния.

Приюти бездомния.

Сподели парите си с бедния.

И това направи не само, за да им помогне, а за да стопли, нахрани и обогати душата си!

Винсент Ван Гог бил много щастлив само, когато рисувал. През целият си живот той не е продал нито една от своите картини. Тогава никой не е оценил таланта му.
Бил е гладен, болен и разполагал с толкова средства, колкото само да преживее. Четири дни в седмицата гладувал, а през останалите ял, каквото имал. Всичко това правел, за да  си купи платна, бои и четки.
Но въпреки всичко, той бил много щастлив. Силите му не отслабвали. Живял напълно погълнат от творчеството си. Запалвайки свещта на живота си и от двата края, интензивно изразходвал всяка минута от пребиваването си на земята, като рисувал.