Те били родени в Солун. Кирил в бил известен като много образован човек. Той е знаел няколко езика. Учел е теология и философия. Заради мъдростта си е наречен Философ.

Методий ръководел една от славянските области в Римската империя. Той подкрепял всички добри начинания на брат си.
След като славяните приели християнството те започнали да използват за писане букви от латинската и гръцката азбука, но тези букви не могли да да предадат особеностите на славянската реч,
Тогава Кирил решил да създаде славянската азбука. Част от буквите била взета от гръцката азбука, но някои от тях били специално измислени, за да предадат звуците на славянската реч.
В създадената от Кирил азбука имало 38 букви. Именно тя е залегнала в основата на славянската писменост.
Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа през 890-те години. Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ е дадено в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил.

Глаголицата е първата славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 855  г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.

Названието глаголица идва от думата глагол, означаваща „дума“, такова е и названието на буквата Г. Тъй като да глаголя означава да говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековните гръцки малки букви. Предполага се, че буквите Ш, Щ и Ц са извлечени от северносемитското писмо. Фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици.

Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Глаголицата е съставена само от един вид букви, няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска  – обла глаголица и хърватска – ъглеста глаголица.

В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци.

С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.
На глаголица са били написани и първите оригинални славянски произведения.