Преди много години, когато светът бил още млад, през прерията текла живописна река. В нея се въдело голямо количество риба, а водата била чиста и сладка. Всички животни идвали тук на водопой.
Гигантски лос чул за реката и веднага дошъл да пие вода от нея. Но той пил толкова много вода, че скоро реката намаляла.
Бобрите се обезпокоили. Скоро нивото на водата спаднала близо до бентовете им. Ако така продължават нещата, скоро домовете им ще се разрушат.
Ондатрите също се развълнували. Какво ще стане с тях, ако реката пресъхне? Къде ще живеят?
Но най-много от всички се изплашили рибите. Другите животни могат да живеят и на сушата, ако водата съвсем изчезне, а те къде ще отидат?
Всички животни се опитвали да измислат начин, как да изгонят лоса от реката, но той бил толкова голям, че те не можели да му сторят нищо. Дори мечката се страхувала от него.
Накрая мухата казала, че ще ги избави от лоса. Всички животни започнали да й се присмиват и да я дразнят. Как може такава малка муха да изплаши такъв гигантски лос? Мухата нищо не казала, но на следващия ден, когато се появил лоса, тя пристъпила към действие.
Кацнала на предния крак на лоса и силно го ухапала. Лосът започнал да подскача и след всеки скок се получавала вдлъбнатина в земята, в която се събирала вода. Мухата прелетяла над гърба му и безжалостно започнала да го хапе навсякъде, докато той не изпаднал в ярост. Той се мятал по брега на реката, трескал главата си, удрял с крака в земята, издавал хрипливи звуци и сумтял, но не могъл да се избави от досадната муха.
Накрая лосът избягал надалеч и не се върнал вече при реката.
А мухата мила много доволна и горда със себе си.
Нека всички са наясно, че и малкият може да победи големия, ако има глава на раменете си.

В Китай хората са станали свидетели как куче изпитва към друго куче почти човешки чувства.
Кола на пътя блъснала малка червена бяла кучка, а партньора й стоял до нея шест часа, независимо от натовареното движение.
Кучето облизвало кучката по носа и муцуната, като се е опитвало да я върне в съзнание.
То тичало наоколо и побутвало главата й, сякаш казвало: „Ставай, ставай“, а след това много пъти облизало муцуната й. След това то се уморило и легнало близо до немърдащото тяло, без да обръща внимание на бясно препускащите край него автомобили.
Касапинът Ксяо Ву на местния магазин е казал, че това е много трогателно. Той твърди, че видял как текли сълзи по муцуната на кучето, когато се опитвало да съживи партньорката си. Ксяо Ву отдавна хранел кучето , но преди една седмица то довело и своята приятелка.
По- късно преместили от пътя убитото куче, а другото продължало да лежи до него, докато почистващите трупове не взели окончателно трупа.

Учени от института по изучаване на мозъка в Япония са разработили система, която да заменя реалността. Тя използва картинки и по-рано направени видеозаписи.
За да работи системата зрителят нахлузва шлем, оборудван с дисплей и камера.
Камерата е насочена към определено място в пространството, а истинското изображение е запис направен в същото помещение.
Два видеопотока се комбинират в реално време, за да се образува един образ, който е напълно интерактивен. Това означава, че при гледане на изображението потребителят може да си вдигне главата, за да види обектите отгоре над картината или да погледне надолу, за да разбере какво става там.
Авторите на проекта са оптимисти, те вярват, че, ако технологията бъде приета от обществеността, тези каски могат да бъдат използвани в рекламната индустрия. В сегашния си вид системата е представена на презентация, която компанията Sony е провела на Tokyo Game Show през септември тази година.
Разработчиците планират да разширят обхвата на системата, като създадат реалистичен симулатор за кола.

Преизпълнен с надежди юноша чул, че някъде се намира щастливата страна. Той смело се отправил да я търси, защото смятал, че може да я намери и да живее в нея. Според хората тази страна се намирала на много отдалечено място.
Изразходвайки много енергия юношата се добрал се добрал до предполагаемото място, но там не намерил щастливата страна. Той отново започнал да я търси, като проучвал всички места, които му казвали хората. Но уви…бил разочарован, че не намерил това, което търсел.
Минали години,  здравето на младежа се влошило, почти не му останали сили. Неговата смелост и дръзновение се изчерпали. Понякога го обхващала дълбока депресия и отчаяние. От неговата предишна самонадеяност не останало нищо.
Един ден, уморен и разочарован, се връщал от друго неуспешно търсене. Стъмнило се. Той загубил пътя и разбрал, че се е заблудил. Младежа приседнал на камък, обхванал главата си с ръце и силно огорчен горко заплакал:
– Не, изглежда аз съм недостоен да намеря щастливата страна. Тази страна е създадена за други хора по-добри от мен. Кой съм аз? Самонадеян, глупав човек, изпълнен с щестлавие и напразни мечти. Нима такива безполезни хора като мен могат да намерят щастливата страна и там да намерят своето щастие? Е, ще трябва да се смиря, да призная, че съм недостоен. Да приема своето поражение и да се върна в къщи без нищо….
Едва изрекъл тези думи, цялото място се озарило от чудна светлина, преливаща  във всички цветове на дъгата. Юношата се огледал, край краката му пробягвало чисто ручейче. Нежен бриз донасял аромата на цъфналите дървета. Пърхали красиви пеперуди.
Далече в полето работели весели хора и пеели песни. На хоризонта се откроявали прекрасните върхове на планината. В небето се носели безброй птици, чиято песен омайвала….
– Ето я. Това е страната на щастието, възкликнал младият мъж. – Оказва се, че я тя е близко до нас….

В туркменския научно изследователски институт била открита поправка на общата теория на относителността.
В нея пишело така: „В природата съществува едно тяло, което е способно да се движи със скорост, надвишаваща скоростта на светлината и това тяло е президента на Туркмения Туркмен-баши, главата на всички туркмени –  Сапармурат Ниязов.“
Както било отбелязано в пресцентъра на института, това тяло не се е движело със скорост. надвишаваща скоростта на светлината, защото не е искало….