– Колко приятели е нужно да има човек, един или много?
Учителят се усмихнал и казал на ученика си:
– Откъсни ми ябълка, ей онази червената.
Ученикът повдигнал глава нагоре и казал:
– Но тя е много високо, как да я стигна?
– Извикай някой приятел да ти помогне.
Момчето извикало свой приятел, качил се на раменете му, но…
– Пак не мога да я достигна.
– Нямаш ли повече приятели? – засмял се учителят.
Ученикът повикал още момчета. Те направили жива пирамида и откъснали исканата ябълка. Тогава учителят извикал ученика си и го попитал:
– Е, разбрали, колко приятели е нужно да има човек?
– Разбрах, учителю – много. Заедно ние можем да решим всеки проблем.
– Да, – казал огорчено учителят, поклащайки глава. – Действително са нужни много приятели, та поне един от тях да се досети да донесе стълбата.
Архив за етикет: глава
Нощ на чудесата
В стаята е тихо и светло. Луната се огледа в прозореца. На улицата е спокойно и пада бял, пухкав сняг. На малкото момиченце съвсем не му се спи. То тихо се промъкна между спящите и почти безшумно се вмъкна в гостната. Спря се замаяно пред блестящата в лунна светлина елха. Сърцето му се изпълни с толкова много радост, че бе готово да полети из стаята.
Внезапно долови шум. Ясно различи тихи стъпки, приближаващи гостната. Бързо се скри зад щората.
Любопитството надделя над страха и то бавно подаде глава от укритието си. Майка ѝ дойде и започна да подрежда пъстри пакети под елхата, навярно съдържащи подаръци. От изненада детето едва не извика. Но не можа да издаде звук, защото сълзи задавиха гърлото му. Изтича до леглото и се зарови във завивките си.
„Защо Дядо Мраз не е дошъл? Какво сме сбъркали, та той не е пожелал да дойде“?
Момичето заспа неусетно, но не спа дълго. Майка ѝ влезе в стаята и включи лампата.
– Ах, вие сънливци! Спите, а Дядо Мраз е дошъл и ви е оставил подаръците под елхата. Елате да видите, какво ви е донесъл.
Братът и сестрата с радостни възгласи хукнаха към елхата, а момичето седна на края на кревата и погледна майка си. Жената се изплаши, като видя подпухналите детски очи…
Детето отвори подаръка си с пълно безразличие, но когато видя какво има вътре, ахна. Прекрасна кукла с бяла рокля, нейната голяма мечта. Тя дълго бе съзерцавала тази кукла на витрината на магазина и си бе помечтала да стане нейна.
– Ти си ми я купила? Нали? – момичето закрещя срещу майка си. – Лъжкиня! Видях те как слагаше подаръците под елхата.
Майка ѝ замълча и само поклати глава.
На сутринта в училището момичето с недоверие задебна Дядо Мраз. Тя видя как от време на време той пооправя брадата си, а накрая в него позна един от учителите в тяхното училище. Нещастна, тя избяга от празничната зала. В къщи дотича объркана. По-голямата ѝ сестра се скара:
– Няма Дядо Мраз. Това са глупости.
Но момичето не ѝ повярва: „Той съществува, просто не е успял да дойде“.
Излезе на улицата, седна зад лавката на двора и се разплака.
Изведнъж някой леко я докосна по ръката. Тя повдигна лице. Пред нея стоеше мъж с добри и ласкави очи. Детето между хлипанията успя да каже:
– Дядо Мраз..той не дойде…
– Почакай, разкажи ми подред… какво стана?
Мъжът внимателно изслуша разказа и каза:
– Не си права! Дядо Мраз… съществува, просто… нали разбираш, той не успява…Представи си колко е огромна земята, а той трябва да я обходи за една нощ. За това възрастните са решили да му помогнат. Но той не те е забравил. Истинският Дядо Мраз идва при всеки само един път в живота му.
– А вие от къде знаете?
Мъжът се усмихна
– Аз зная всичко!
– Да не сте вълшебник?
– В известен смисъл да…Аз се уча за Дядо Мраз… и когато ми порасте брада, ще стана истински Дадо Мраз и ти обещавам, че отново ще дойда при теб…, а днес той ме изпрати, за да те утеша и да не пропуснеш празника.
– А подаръкът?
– Подарък…
Пребърка джобовете си, като че ли търсеше нещо там. Усмихна се, взе момиченцето и го сложи на коленете си
– Бях съвсем забравил. За теб имам специален подарък, вълшебен, обикновените подаръци ти вече си ги получила, а за този дори не си мечтала…
– Истинско чудо?
– Да. Погледни.
Той насочи показалеца си към небето.
– Погледни внимателно, виждаш ли онази, най-ярката звезда?
– Да..
– Това е Сириус..най-ярката звезда на нашето небе, а днес тя е твоя.
Момичето погледна звездата, усмихна се и сърцето му преля от щастие и възторг. Детето дълго се любува на звездата, скачайки и пляскайки с ръце.
– Благодаря… – нежно и с любов прошепна детето.
Ако вярвате в чудеса, щастието непременно ще ви посети.
Нестандартна дарба
Слънцето страхливо подаваше глава зад облака. Градът още не беше се събудил, но то не бързаше да го огрее поради събитията, които се повтаряха тук всеки ден. Живеещите във високите и мрачни сгради същества имаха странен вид. Сякаш някой бе извадил кибритените клечки от кутийката и заедно с късчета от ламарина с различна големина и форма бе образувал странни образи.
Тези необикновенни обитатели постоянно се караха и търсеха повод да се спречкат. При всеки от тези двубои всяко от съществата проявяваше неподозирани от него способности. Така всеки откриваше своите таланти и дарби.
Тук можеше да се види как, когато единият от побойниците замахва с юмрук, ръката му придобива гигантски размери, а в края ѝ вместо длан изниква боздуган. След удар с такова оръжие противникът е повален на земята. А какво да кажем за разяреният противник, от чиято уста изригва буен пламък, който обгаря другия.
Тежки удари, снаряди, бомби и огън хвърчаха наоколо, а опиянените противници се наслаждаваха на новопридобитите си умения по време на тези стълкновения. Мнозина падаха, а други ставаха все по-силни прибавяйки нови умения към старите. За какво им бяха необходими тези „дарби“, за защита и самоотбрана или за надмощие и придобиване на повече власт? Трудно е да се каже, но обстановката в града бе тягостна и подтискаща. По-слабите бягаха и се крие из тъмните покрайнини.
Тук живееше едно странно малко същество, пълничко с изтеглени крайща. Къде му е главата трудно можеше да се определи. Навсякъде около тялото му имаше нещо приличащо на лъчи, които бяха леко огънати надолу и му служеха за придвижване. Тези многобройни „крачета“ придвижваха съществото само напред и назад. То не бе открило своите способности, затова се криеше и избягваше срещите със силните противници.
Веднъж излизайки от дома си не можа да избегне срещата с един освирепял нападател. Единствената му надежда за спасение бе да отстъпва и при първа възможност да се пъхне в някоя цепнатина. Но такава не се оказа наблизо. При отстъпването усети как тялото му се залюля и загубвайки опора, полетя стремглаво надолу. Първата му мисъл бе : “ Край всичко свърши. Не успях да разбера каква дарба имам, какви са уменията ми….Жалко.“
Изведнъж усети как нещо го спря и олекоти удара му. Да то беше още живо. Огледа се и не повярва на очите си. Лежеше в средата на една човешка длан.
Мислите му се движеха объркано, като в тъмен лабиринт, търсейки някаква светлина. Накрая осъзна . То също притежаваше някаква дарба, дарбата приятелство. Това е нещо, което те подкрепя, подпомага и закриля, когато си в беда. Появата на тази длан бе предизвикана от чувството на страх и безпомощност.
Съществото разбираше, че с тази дарба може да помогне на много други от града, но му предстоеше много борба и отстояване. Тя бе дошла на време, за да спаси живота му, щеше да го направи и с други, само не трябва да се отказва.
Робот, който може да мие главата на човек и да му прави масаж
Компанията Panasonic отдавна се занимава с разработката на различни роботи. Една от най-важните тенденции в тази област е грижата за болни и възрастни.
Скоро компанията представи три роботизирани решения в тази насока: робот легло, инвалидна количка и робот, който може да мие главата на човек. Първите две не са нещо ново, но последната, предполагам ще се съгласите, извиква определен интерес.
Роботът, предназначен да мие глави е отговор на реална необходимост в болниците, където хората не могат сами да се погрижат за себе си, а персонала е затрупан с прекалено много работа.
Две ръце с 16 пръста са способни да измият главата и да направят масаж на пациента, с ловкост характерна за човешките ръце.
Първоначално роботът измерва и записва параметрите на главата, така че системата точно да определи положението на манипулатора и неговите действия. По- късно роботът запомня не само параметрите на главата, но и предпочитаното време за масаж.
Новите продукти са вече на пазара.