Тази риба  се нарича още и лентова риба. Тя е разпространена в топлите води на световния океан на дълбочина 1 километър. Това е най-дългата риба от всички известни. Своето име е получила заради плавника около главата си, който напомня на корона. Често се среща между херингите, от там идва името ѝ – кралска херинга.
Външният вид на тази риба е малко необичаен. Тя по- скоро прилича на морска змия. Но ако я поразгледаш по-добре, ще съобразиш, че пред себе си виждаш риба. Дължината на тялото ѝ достига 10 метра, тънко е около 5-10 см и тежи повече от 250 кг. За нейното съществуване учените са узнали през 1771 година.
Кралската херинга рядко се среща в природата. Тя е малко изучена. Известно е, че този вид риба се издига от дълбочините на океана в краен случай, ако е ранена или очаква да умре. Тя няма зъби. Храни се с по-малки животинки, като планктон и скариди.
Най-дългата кралска херинга, която е попаднала в Книгата на рекордите на Гинес е дълга 11 метра. Това е рекорд за дължина сред всичките риби на планетата.

Той беше упорит и никой не можеше да му докаже нещо, с което не беше съгласен. Знаеше, че приятелят му е християнин, но не искаше  да чува нищо за Бога. Приятелят му го бе оставил на мира и вече не му говореше за своята вяра.

Но днес адвокатът Симеонов бе разстроен и искаше със всеки да се заяжда. Видя приятеля си Данчо и реши да си го изкара на него.

– Здравей, я ела да те попритисна малко, – започна Симеонов.  – Отдавна не си ми говорил за твоя Бог.

Данчо вдигна рамене:

– Нали не искаше да слушаш за Него?

– Твоя Бог нали е много добър? – заядливо започна Симеонов. – Защо има толкова много разводи? Ето и днес се ядосвах с двама съпрузи, които не отстъпваха и всеки смяташе себе си за прав.

Това бе сериозно предизвикателство, но Данчо знаеше, че има Един, Който го подкрепя и в такава ситуация, и за това реши да се облегне на Неговата мъдрост.

– Представи си, че Бог ти казва: – започна Данчо уверено, – “ Имам подарък за теб, той е прекрасен и съвършен израз на любовта ми към теб. Ще ти подаря спътник в живота, които ще те обича и цени. Взаимоотношенията ти с него ще изкарват най-доброто от теб. Ще ходи с теб навсякъде и ще те насърчава. Ще те подкрепя, когато паднеш духом. Ще ти вярва и ще ти се доверява. Плодът на тази връзка ще бъдат децата ви, които много ще обичате“. Но Бог ще вдигне единият си пръст с предупреждение: „Не прелюбодействай!“ Смяташ ли, че тази заповед има за цел да ограничи вашето щастие?

За Симеонов това си беше явно ограничение, но замълча, за да чуе останалите доводи на приятеля си.

– В никакъв случай! – каза Данчо. – Неговата цел е да ви предпази. Какво се случва, когато възприемаме брачните клетви като нещо обвързващо и ограничаващо? Какво става, когато пренебрегнем Божието предупреждение и се впуснем в поредната връзка? Тогава в любящите отношения с брачния партньор се появяват пукнатини. Доверието се разпада. Гузното чувство за вина подхранва корените на огорчението. А нима мислиш, че децата са слепи за всичко това? Тези разбити взаимоотношения въздействат и върху тях.

Симеонов беше навел глава. В това, което каза приятелят му имаше истина. Но, … червейчто на съмнението отново го зачовърка.

Данчо виждайки разколебаването на приятеля си продължи:

– Бог знае какви са последствията от греха и за това ни предупреждава. Той не желае да му се подаваме по никакъв начин, защото подаръкът, който ни е дал ще загуби красотата и очарованието си.

Двамата дълго мълчаха. Данчо не смееше повече да притиска приятеля си, а Симеонов бърчеше вежди и активно мислеше. Някаква светлинка бе стигнала до съзнанието на адвоката, но дали щеше да ѝ позволи да огрее тъмнината в него?!

В двора му влезе старо уморено куче. То имаше нашийник, а коремчето му му бешо добре напълнено. Явно идваше от някоя близка къща, където добре се грижат за него.
Кучето се приближи при него, а той го потупа по главата. Когато отвори вратата, животното влезе вътре в дома му. Бавно прекоси стаята, сви се на кълбо в ъгъла и заспа.
Час по-късно кучето се изправи и тръгна към вратата. Мъжът стана отвори му и го пусна навън.
На следващия ден пак се появи в двора му, „поздрави“ го, отново влезе в дома му, настани се се в същия ъгъл, спа около час и си тръгна.
Това се случваше няколко седмици подред.
Мъжът се радваше на кучето, но беше любопитен, искаше да разбере, на какво се дължи необичайното поведение на животното. За това сложи бележка под нашийника му.
В нея беше написал: „Бих искал да зная чие е това прекрасно куче? Знаете ли, че то идва всеки ден в къщата ми да спи?“
На следващия ден кучето донесе друго писмо пъхнато под нашийника му: „То живее в дом с шест деца, като две от тях нямат още три годинки. Кучето просто се опитва да си доспи. Мога ли и аз утре да дойда с него?“

Кой е най-добрия превод на Библията? Когато приложим Библията в живота си, тогава се получава най-доброто ѝ превеждане. Бог иска да изучаваме Библията по начина, по който Той желае.
Бог ни е дал Библията, за да ни преобрази, а не просто да ни уведоми какво да правим. Това трябва да ни даде по-голямо сърце, не по-голяма глава. Не просто да слушаме, но да правим това, което Той казва.
С други думи, Бог иска нашите вярвания да се превърнат в поведение.
Целта на Библията е да ни показва какво не е наред в живота ни или как трябва да живеем. Бог ни е дал Своето Слово, за да промени живота ни.
Библията описва себе си по различни начини. Например, нарича се чук, меч и скалпел. Всички тези инструменти са предназначени да направят основни промени. Бог възнамерява чрез Библията драматично да промени живота ни.
Библията също описва Божията истина като мляко, вода, хляб и месо. Какво означават всички тези неща? Ако не ги ядете или пиете редовно, ще умрете. Ние никога не сме били предназначени да живеем без Библията.
Библията е от съществено значение за живота ни, защото тя ни дава живот. Бог ни е дал Живото Слово, Исус, за да бъде автор и завършител на нашата вяра и Той ни е дал писменото слово, за да живеем това, което вярваме.
Библията е нещо повече от обикновена мъдрост или хранилище на информация. Бог с помощта на Библията преобразява живота ни.
Исус е Словото на Бога.
Трябва да практикуваме Божието Слово, а не просто да го четем.

Росица беше възрастна жена. Не беше на легло, но трудно се движеше. Рядко някой я посещаваше. Но имаше и хора, които идваха при нея, макар че си ги поръчваше по телефона.

Днес Дима беше дошла при нея. Росица беше я повикала да ѝ направи косата, но преди това трябваше да я измие.

Росица беше навела глава над мивката, а Дима внимателно ѝ миеше косата.

– Достатъчно ли е, мила? – попита тя възрастната жена.

– О, да. Точно така исках. Сега се чувствам по-млада.

И двете жени се засмяха.

– Винаги, когато искам някой да ми направи косата, поръчвам да ми изпратят теб. Друг не искам. На друг не давам да ме пипа.

– Много мило, Роси, но и другите момичета работят добре, – смутено каза Дима.

– О, стига. Позволи ми да те похваля малко. Ти винаги намираш най-точните думи и изслушваш старческите ми приказки. Не разбираш ли, че не е само за фризирането на косата ми те викам?

Старата жена задържа издайническите съзлзи, които се прокрадваха в очите ѝ. Потупа с треперещата си ръка младата жена и ѝ каза:

– Благодаря ти, скъпа! Ти си неоценим дар за мен.