Скоро дошъл кондукторът и вежливо помолил да спрат песните, защото на жена от съседното купе ѝ „се е надула главата“.
Един от групата пояснил, че те пеели, за да накарат хората да се покаят.
Реакцията на кондуктора била страхотна. Той се обърнала към хората от съседното купе, изкашлял се и гръмогласно казал:
– Покайте се, в противен случай те ще продължат да пеят.
Сталин събрал най-близките си съратници и им казал:
– Вие всички си блъскате главите, как да управлявате народа, така че всички хора, колкото и да са под слънцето, всички до един да ме гледат в очите, да мигна – всички да мигват, отварям очи – всички да си отварят очите. И какво съм за всички тях, жив бог, както е казано: „Царят не е бог, но не е по-малък от бог. Сега ще ви науча, как да се справяте с народа.
Заповядал да му донесат една кокошка. Оскубал я до последното перце.
– А сега погледнете, – казал Сталин и пуснал кокошката свободно да се движи.
Тя могла да отиде където очите ѝ виждат, но не бягала, а стояла на едно място.
Слънце, непоносима жега, а на сянка ѝ е студено. И горката се прилепи към ботушите на Сталин. Тогава той взе шепа зърна и ги хвърли на голата кокошка. След това, където ходи той тя след него. Ясна е работата, ще пропадне кокошчицата гладна.
– Ето така се управлява народ, – казал Сталин накрая за назидание на останалите.
Съществуват много опасни оръжия, които по закон са напълно легални, но повечето от тях могат да донесат фатални последици за човека, когато се използват.
За някои от тях, например, огнемети или арбалети, трудно може да повярва човек, че са напълно легални.
За използването на огнемети няма уговорка с федералните закони. Това вероятно е така, защото на никого в главата няма да му дойде наум, че граждани ще искат да имат и използват тези машини на смъртта.
Най-опасната особеност на огнеметите е, че пламакът на някои модели може да се изстрелва на разстояние до 100 метра.
Кой е казал, че „робот“ и „шега“ са несъвместими понятия? Малко фантазия, съвременна технология, изкуствен интелект и вие имате своя „Петросян“. В един английски комедиен клуб е имало представление на робот хуморист. Андроидът RoboJase доста успешно е забавлявал публиката
Технологично, процесът изглежда прост. За образа на робота андроид RoboJase е избран водещият на популярна телевизионна програма The Gadget Show Джейсън Бредбъри. В допълнение към външния образ на робота е прибавен глас имитиращ гласа на прототипа, интонацията и типични модели на речта му. Това е направено с помощта на високо качествен синтезатор на речта. Изкуственият хуморист разполага с набор от анекдоти, скечове, кратки хумористични разкази и такива подобни неща, които са заредени в паметта му.
С помощта на видео камери и система за разпознаване на лицето, роботът получава данни за поведението на публиката в залата и с доста сложна система на изкуствения си интелект, оценява техния отговор и действия. Освен това, в зависимост от ситуацията изкуствения интелект решава и променя действието на робот в съответствие с взетото решението. Изявата на робота хуморист е минала доста успешно. Проведените необичайните представления, на необикновения шегаджия не били ограничавани.
Програма The Gadget Show се радваше на огромен успех между британски телевизионни зрители. Роботът андроид Gadget Show бил създаден за участие в едно от предаванията. Успешният дебют в комедийния клуб Glee Club накарало неговите конструктори да се замислят сериозно. При първата си изява роботът функционирал само като“говореща глава“, но по-късно се превърнал в робот с размерите на средно висок човек. Планира се, роботът да се използва за реклама и актьор-комик.
Създателите на RoboJase не са склони да ограничават участието на робота само до изяви в телевизията. Има предложения роботът да отговаря на телефоните обаждания и да общува със зрителите. Като цяло, подобни системи с различни параметри на изкуствен интелект, могат да бъдат приложени и в други сфери на човешката дейност. От банални говорещи информатори, те могат да станат консултанти и специалисти по продажбите.
Тя се заизкачва по стълбите с малки леки стъпки, като придържаше с пръсти роклята си.
– Браво! – каза й красива жена, която беше седнала сред цветята.
– Упражнявах се да вървя бавно, – отговори тихо тя.
– Какво си решила да правиш? – попита съпричастно жената.
– Искам един ден да вървя като теб, мамо, плавно и грациозно.
Лицето на жената се вкамени. Тя се приближи към момиченцето, наведе се над главата му и каза:
– Няма значение как ходиш, миличка.
– Така ли? – невярващо попита детето.
Тя бе дребно момиченце. Изпитваше болка не толкова от ширината на крака си и стегнатата обувката, нито от отражението в огледалото си, а от тъгата в очите на майка си, когато се споменеше за крака й. За това обикновено избягваха тази тема.
– Не, наистина ….. Благодарна съм, че можеш да ходиш изобщо, – и майка й се усмихна с обичайната си лъчезарност.
Детето не смееше да помръдне, опасявайки се, че чрез диханието си ще пропусне мига. Майката се наведе, целуна я и разсипа косите й по лицето.
– Хубаво е, че някой може да се наслаждава в такъв горещ и задушен ден, – прокънтя смехът на жената.
Детето усети как майка му се отдалечава плавно, ефирна като слънчев лъч.