Тя е великата сила. Не се подчинява на никакви закони. Капризна и благосклонна към онзи, който съумее да я превърне навреме в свое оръжие, а катастрофална за друг, който я е пренебрегнал. Ненадейна, винаги ненавременна, понякога смешна, често трагична, удивителна и нерядко съдбоносна.
Нейно Величество Случайността разби Великата армада и спаси старата Англия. По едно нейно хрумване Блюхер пристигна навреме на Ватерло, а Груши закъсня и Наполеон се озова на Света Елена. Нейните оръжия са коварни и наглед толкова незначителни, че понякога и най-опитните военачалници пропускат да ги забележат.
Тя си служи с вятъра, с подхлъзването на един кон, със спрял часовник, с хремата на един куриер, а после се кикоти над книгите на историците, които отново са пропуснали нейното име, за да припишат всичко на хитроумните планове или на невероятните грешки.

Един юноша възроптал против идолопоклонството и баща му го завел при царя. Владетелят посъветвал младежа:
– Щом не искаш да се покланяш на образи, боготвори тогава огъня.
Младият мъж се засмял:
– Тогава по-добре да почитаме водата, тя потушава огъня.
Царя примирено вдигнал рамене:
– Тогава почитай водата.
Младежът не спрял до тук:
– А защо не вятъра, той разпръсква облаците?
Царя незнаейки какво да каже вече, безпомощно добавил:
– Тогава почитай вятъра
Младежът започнал да се залива от смях:
– По добре да почитаме човека, той носи вятъра.
Логиката на този спор ни води само към едно, идеята, че Твореца е създал нас и всичко около нас. Тогава как мислите, на кого трябва да се покланяме?

Негово Светейшество папата позволил на един добре познат журналист да го интервюира, но решил да не го прави в покоите си, а на разходка по Тибър в лодка.
Журналистът задавал въпроси, а папата отговарял.
Изведнъж силен вятър свалил шапката от главата на журналиста и я запратил във водата.
Папата станал, прекрачил борда на лодката, преминал по водата разстоянието до шапката ходейки, взел я, върнал се в лодката и я подал на опуления журналист.
На следващия ден във вестниците се откроявало доста страно заглавие:“Папата не може да плува…“!

Веднъж репортер попитал един фермер, дали би искал да сподели тайната за  царевица си, с която всяка година печелел награди във всички конкурси за качество. Фермера казал:
– Тайната се състои в това, че раздавам най-добрите си кочани царевица за засяване на съседите си.
– Защо давате най-добрите си зърна на съседите, ако те заедно със вас участват във всички състезания и са ви конкуренти?
– Виждате ли, – усмихнал се фермера, – Вятърът носи цветен прашец от моите полета към тези на съседите и обратно. Ако сорта у съседите е много по-лош отколкото при мен, много скоро моите посеви ще се влошат. А как всеки се грижи всеки за своите култури, това вече е друг въпрос.
Същото се случва и в живота на хората.Този, който иска да бъде успешен, трябва да се грижи за ближния и да му помага да успее. Защото, колкото по-добре живеят хората около теб, толкова ти е по-добре и на теб. Ние всички сме свързани помежду си в този свят.

Топлите морски течения, атакуват дъното на ледения шелф. Именно те са причината Антерктида да загуби част от леда си.
Ние можем да загубим много ледена маса, даже ако лятната температура на въздуха не бъде висока.
От къде са се взели тези топли течения?
Измененията при ветровете в Антарктида, водят до промяна на климата. Това влияе на силата и посоката на теченията. В резултат на това се е получило натрупване на топла вода под плаващите ледове.
Различен модел се наблюдава в Антарктическия полуостров, насочени към Южна Америка. Изтъняването на шелфовия лед на полуостров се обяснява с топлия вятър, които предизвиква топенето на снега на повърхността на ледника.
За да се изгради карта на промени на дебелината на почти всички плаващи  ледове около Антарктида, учените били взели в  предвид резултатите от 4.5 милиона измервания на ICESat от октомври 2003 г. до октомври 2008 г. Компютърно моделиране е необходимо, за да не се намесват промени в дебелината на леда, които възникват в резултат на естествено натрупване на сняг и приливните вълни.
Предишни разработки използвали радарни измервания, а в този случай, се прибягват до лазерни, които са много по-точни при промените на дебелината на леда. Това е особено вярно в крайбрежните райони. Радарни висотомери с ниска разделителна, не се справят добре със стръмни склонове, където леден шелф се среща със земята.
ICESat е първият спътник, специално предназначени за проучване на полярните райони на Земята с помощта на лазерни висотомери. Той е работил от 2003 г. до 2009 г. Неговият наследник, ICESat-2 ще бъде пусната едва през 2016 г.