Архив за етикет: вятър

Той спи по време на буря

Един мъж си търсел работа и отишъл в една ферма. Представил препоръчителното си писмо на новия си работодател. В него пишело само това:

“ Той спи по време на буря.“

Собственикът отчаяно се нуждаел от помощ, за това наел мъжа.

Минали няколко седмици и внезапно, посред нощ, буря разтърсила долината. Събуден от силния дъжд и виещия вятър, собственикът скочил от леглото.

Извикал новия си ръботник, но той спял дълбоко. Втурнал се към обора. Гледа, животните били спокойни, пред тях била насипана храна в изобилие.

Изтичал към нивата. Житните сноповете били вързани и увити в платнища.

Отскочил до силузите. Вратите били заключени с резета, а зърното било сухо. И тогава разбрал, какво означава: „Той спи по време на буря.“

Ако ние се грижим за нещата, които са важни в живота, ако се отнасяме добре  към хората, които обичаме и ако поведението ни отговаря на вярата ни, животът ни няма да бъде прокълнат от болката за неосъществения труд. Думите ни винаги ще бъдат искрени, прегръдките ни силни и подкрепящи.

Няма да тънем в агонията на „Бих могъл…. трябва да……“ И ще можем да спим по време на буря.

Полученият урок

Кулата на Джон Хенхок е 60-етажен небостъргач в Бостън, който бе открит през 1976 година.

Поради постоянното термично напрежение, на което били подложени панелите на зданието, неговите прозорци излитали, преминавали около стотина метра и се разбивали в асфалта.

В крайна сметка били заменени 10 хиляди стъкла. Общата стойност на ремонта е възлизала на 5 милиона долара.

Още едно недомислие на архитектите. Зданието не можело да устои на силния вятър, поради което конструкцията силно се клатела. Това предизвикало пристъпи на повръщания по горните етажи.

Какъв бил полученият урок?

При строителството на такива големи големи постройки, като небостъргачите, незначителните фактори влекат след себе си значителни последствия.

Отдайте своята младост на Господа

Едно религиозно момиче искало да бъде спасено, но не искало да се откаже и от светските удоволствия. Тя мислела, че може да даде сърцето си на Господа напълно, когато остарее.

Веднъж я посетил познат, които се занимавал с разпространение на книги. По време на разговора момичето предложило на събеседника си чаша мляко. Той благодарил, изпил млякото, но малко оставил на дъното и казал на момичето:

– Смятате ли за чест, ако допиете този остатък от млякото?

– Разбира се, че не. Вие се шегувате! – засмяло се момичето.

Тогава мъжът казал:

– Това точно правиш ти за Господа. Докато си млада, здрава и силна, ти предпочиташ да живееш щастливо и пиеш от чашата на живота до дъното, а жалкия остатък от нея представяш пред Бог. Ще Го приеме ли Той?

Мъжът подал на момичето чашата и казал:

– Остани с Господа – и излязъл.

Момичето стояло известно време като зашеметено. Засрамило се пред Господа. Накрая решило да Му даде сърцето си и да посвети живота си в служене на Него.

Виждали ли сте как вятърът издухва пролетните цветя и дърветата, как пълните с живот и красота цветове увяхват, като смачкани и изкривени ръце, как най-доброто дърво изкривено още в крехката си възраст, завинаги остава уродливо и безплодно, накрая то за нищо друго не става освен за горене? Това са образи на младостта откъсната от добродетелите и предадена в коварните ръце на греха, удоволствията и страстите.

Каквото посееш в младостта си, това ще пожънеш на стари години.

Усърдно принесете на Христос делата на младостта си и ще се зарадвате в старостта си. Събраното в младостта подхранва и успокоява изнемощялата старост.

Вятърна турбина получава вода от въздуха

Известно е, че при охлаждане на въздуха, намиращите се водни пари в него се превръщат в течност.

Френският изобретател Марк Парент използвал този факт и конструирал уникална вятърна турбина. Новата турбина освен да добива енергия има допълнителна функция, да събира прясна вода от атмосферата. Настоящият модел е резултат от многогодишна работа и множество изследвания в тази област.

Скоро бе пусната такава турбина в пустинята на емирството Абу Даби, където тя доставя около 500-800 литра прясна вода на ден, извлечен от сухия пустинен въздух. Едновременно с това получава електрическа енергия от вятъра.

Изобретателят също е казал, че вятърните турбини могат успешно да се прилагат не само в пустинята. Пълна автономност ги прави полезни в отдалечени от центровете на цивилизацията райони , където създаването на пълноценна инфраструктура с енергоснабдяване и водоснабдяване икономически е неизгодно. Турбините от този тип могат да бъдат успешно инсталирани в бедствените райони, острови и така нататък.

В вятърната турбина се използва водно кондензаторна система от пето поколение – WMS1000, която се намира в гондолата на вятърни турбини, дължина й е шест метра, а ширината два метра. Самата гондола се намира на двадесет и четири метра над земята и носи ротора с диаметър тринадесет метра. Вятърната турбина е с капацитет от 30 кВт и минимална скорост на вятъра, необходима за да го стартира, е двайсет и четири километра в час.

Според изобретателят, в атмосферата на Земята са концентрирани огромно количество вода, не само във влажните райони, но и в пустинята Сахара, тъй като относителната влажност там е двадесет и пет процента.

Част от произведената енергия се използва за захранване на интегрираното устройство за охлаждане на въздуха, в която става и кондензацията. Събраната вода се филтрира и се изпраща в специален резервоар, изработен от неръждаема стомана, за съхранение. Разчетът за живот на една такава турбина, при планирана профилактика е тридесет години.

За подобряване на ефективността на инсталацията са добавени фотоелектрически елементи.

Ценното

Веднъж двама приятели се скарали и единият ударил другия. Удареният го заболяло, но нищо не казал, но написал на пясъка:
„Днес най-добрият ми приятел ме удари.“
Двамата продължили да вървят по-нататък и стигнали до един оазис и решили да се изкъпят. Този, който получил плесницата едва не се удавил, но приятелят му го спасил. Когато дошъл на себе си издълбал на един камък:
„Днес най-добрият ми приятел ми спаси живота.“
Този, който ударил приятеля си и му спасил живота, попитал другият:
– Защо когато те обидих ти писа на пясък, а сега на камък?
Приятелят му казал:
– Когато някой ни обижда, трябва да го напишем на пясъка, за да го изтрие вятъра. Но когато някой прави нещо добро, трябва да се издълбае на камък, за да не може никой да го изтрие.