Месианската еврейска общност в Боулинг Грин щата Канектики скоро е имала необикновен гост, съочредител на Хизбула в Ливан, група посветена за унищожаването на Израел
Д-р Daniel Shayesteh  е бил политически и военен деятел в режима на Ayatollah Khomeini в Иран през 1980г. Той помагал в Хизбула при обучението и възпитанието на терористите, които съставлявали неговото ядро.
Когато посетил месианското събрание ръководено от Джонатан Сакс, вярата в Исус го превърнала от човек на омразата в човек на любовта. Самият той казва: „Това е удивително за мен. Аз бях човек, който обучаваше младежи и девойки срещу християнството….“.
Това заявление на бившият лидер показва, че в Хизбула и ислямистите, които работят там, ненавиждат не само Израел а и хрисианското население в Ливан.
Сега Shayesteh говори в църквите в САЩ и насърчава с книгите си „Христос над всичко“ и „Дом на живот – едно пътуване от исляма към Христос“.

Един от персийските царе, не помня точно кой от тях, обещавал голяма награда на онзи, който му измисли някакъв нов вид удоволствие.
Що се отнася до мен, достатъчни са ми и тези, които съществуват от падението на Адам насам, но лошото е, че и те не траят дълго.
Пълната със сладост чаша или се изплъзва от ръката ни, преди да утолим жаждата си, или божественият нектар, който се намира в нея, се превръща на оцет и тогава ние сами отдръпваме с погнуса устните си.
Обичаш ли, благородното вино на вярата, както наричаше религията мъдрият? Ако действително го обичаш, мразиш онези безсъвестни кръчмари, които подправят това дивно питие, като го смесват с вода, бои и разни отрови. И вместо божествен нектар, поднасят на зажаднелите уста някаква блудкава течност или някакво питие, от което ти се гади.
Само на тези кръчмари обяви война, следвайки завета на блажени Августин — „Наес tu irride, ut eis ridenda ас fugienda moendes.“ т. е. – „Така осмивай тези неща, че да поправиш това, което е смешно и отблъскващо в тях“.

Понятия, познати до безконечност, които приемаме за даденост и хулим в делничната си реч. Понятия, дотолкова известни, че е трудно, почти невъзможно да осъзнаем цялото им значение.
И аз се удивлявамя пред необятното благоволение, проявявано към нас, което не сме заслужавали, а получаваме. От незапомнени времена упорито злоупотребяваме с даровете и неудържимо ги пилеем, без да преставаме да крещим за още.
Невероятното е, че въпреки всичко това ни е позволено да съществуваме. А това е неопровержим акт на милост. Тази милост е тъй изумителна и всепроникваща, че само за миг да я зърнем е достатъчно, за да ни накара да споделим благостта на вярата.

Модерният свят е изцяло зависим от информацията. Той повече няма да се дели на бедни и богати или на развити и слабо развити, а на бързи и на бавни страни. Новата вяра е в скоростта. Този, който върви бързо, ще е по-добре.
Философията на мениджмънта на XXI век е хард уърк — тежка работа, казано по нашенски. Наемаш млади хора и те се изхабяват бързо.
И всичко продължава по същия начин, след като сериозно се обмисли с кои нови по-бързо ще се продължи по-нататък.

Човек може да бъде религиозен, но не и духовен. Вярата в Бога е като любовта на майката в рожбите й.
Няма стара и нова душа. Господ е връзката между душите. Той е моралът, а с тялото и мисленето ни се занимават свещениците в църквата.
Това са идейните различия между хората, богатството и нищетата, парите и силата, физическата груба мощ, лъжата, която може да те шляпне през лицето, но не е в състояние да убие в теб душата