За някои двойки бракът е вид бойно поле. Ново проучване, проведено от изследователи от Университета на Калифорния в Бъркли е установило, че когато става въпрос за помирение след разгорещен спор, поведението на съпругата е по-важно от поведението на мъжа.
Според проучването, емоциите на мъжа в кавги и инсинуациите нямат или почти не оказват влияние върху дългосрочното удовлетворение от брака. Когато става въпрос за управление на негативните емоции по време на конфликти, жените играят по-важна роля.
От Университета на Калифорния в Бъркли, анализирали видео на 80 двойки в средна и по-напреднала възраст. На видеото двойките изяснявали отношенията си, решавали конфликтите си, карали се. Учените обърнали специално внимание на процеса на разрешаване на конфликтите между съпрузите. Установили, че двойките, в които жена бързо се успокоявала по време на конфликта, са по-щастливи, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Според психолозите, емоциите като гняв и презрение са заплаха за семейните отношения. Проучването установило, че ако по време на спор жена просто се успокои, като се използва конструктивна комуникация, се заглаждат грубите ръбове, браковете са щастливи и двамата съпрузи се чувстват доволни от семейния живот.
В експериментът, който започнал през 1989 г., участвали повече от 150 двойки. На всеки пет години двойките идвали в лабораторията на Университета в Бъркли, да докладват за степента на удовлетвореност от брака си и да се обсъдят новите проблеми възникнали в отношенията им. Изследователите са изучавали разговорите на двойките, израженията на лицата, езика на тялото, тона на гласа и темите за дискусия, за да се определи причината, поради която бракове се сриват и какво трябва да се направи, за да се предотврати това.

Можеш ли да ходиш на църква, ако не вярваш в Бога?
Членовете на появилото се във Великобритания движение „Неделна асамблея“ на този въпрос отговарят положително.
Атеисти, разочаровани от църквата и тези, които просто търсят подкрепа, ходят на тези събрания, където не се говори за Бог и религия.
Чух някой да казва: „Ако тази тенденция се съхрани до 30-те години, атеистите ще бъдат повече от християните“.
Те и сега са повече, просто някои се прикриват за етикета „християнин“, въпреки, че не са такива.
Мъчно ми е за тези хора. Те са като овце без пастир. Душата им търси, но не може да се насити, просто няма къде…..
Наистина ли е така?

В едно училище поискали от децата да отговорят на следния въпрос: Кои са думите, които най-често чуват в домовете си?
Повечето от половината деца отговорили: „Нямам време“.
Така родителите често „общуват“ с децата си.
Навярно сте чували тази история, но отново ще ви я разкажа.
Малко момиченце помолило своя баща да й разкаже приказка. Той направил това.
– Още веднъж, – помолило детето.
Търпеливият баща повторил приказката. А когато момиченцето помолило баща си да й разкаже приказката трети път, той казал:
– Нямам време.
За да изпълни молбата на дъщеря си, записал приказката на касета и й казал:
– Ето така, включваш магнетофона и слушаш колкото искаш.
– Но татко, – възразило детето, – на този магнетофон не мога да седна на коленете и да се гушна в него.
Работата не е в интересната приказка, а в общението с родителите.
Децата са чудесни Божии създания. Родителите трябва не само да се стремят да задоволят материалните им искания, но и да общуват с тях.
Докато душата на малкия човек е мека и нежна, тя трябва да се подбужда към добро. Именно тогава се залагат основите на благочестието. Младото дърво лесно се насочва правилно да расте, но за това е необходимо правилно да се пои и храни.
Добрият пример винаги е по-добър от най-доброто поучение.
Скъпи родители, намерете време да общувате и изграждате децата си!

14-годишния фен на робототехниката Люк Тейлър си задал въпроса:

„Не е ли по-лесно да управляваме робот на английски, вместо на език за програмиране“.

И стигнал до извода, че това е много по-просто.

Тогава той разработил приложение SIMPLE, което превежда английските думи в команди, разбираеми за робота

Изпитал това устройство на робота Tribot, който се научил да се подчинява на всеки носител чрез английски..

Някой се оплакал от учителя си, че историите които им разказвал, един път ги тълкувал така, друг път иначе.

– Именно в това се заключава тяхната ценност. – казал учителят, след като чул за оплакването. – Навярно, не сте си мислили за чаша, с която се пие мляко, но в никакъв случай вода или за чиния, в която да се яде месо, но не и плодове. Чашата и чинията са ограничени носители.

Но колко трябва да бъде обемен езика, за да обезпечи храната? Въпросът не е : „По колко начина мога да разбера това, а защо аз не виждам само един способ за обяснението му?“. Въпросът по-скоро е: „ Може ли човек да извлече някаква полза от това, което се разказва в дадената история?“