Ливанов бил лауреат на много сталински награди и много предпочитан от тогавашния режим, но в партията на болшевиките не влязъл.
По това време подобно поведение било провокативно и твърде опасно.
Веднъж при една среща Сталин го попитал:
– Защо не се присъедините към редиците на комунистите?
Артистът отговорил тогава така:
– Йосиф Висарионович, аз много обичам недостатъците си!
Сталин се разсмял и случая бил приключен. По- късно с такъв въпрос са се обръщали към Ливанов Н. С. Хрущов и Л. И. Брежнев, но артистът предпочел да остане безпартиен.

В Симферопол сградите на Кримската парламент и Съвета на министрите на Крим днес  са завзети, около 4 часа сутринта, от въоръжени мъже в униформа без обозначителни знаци. Над зданието е издигнат руски флаг.
При завземането на сградата, е била обезсилена полицейската охрана и са хвърлени изненадващи гранати.
За всички от  Върховната Рада на Крим е обявена почивка.
Пред сградата на Кримския парламент е издигната барикада от битови предмети, дървени палети, кофи за боклук и др. Сградата е отцепена от полицията, но за сега не достатъчно плътно. В същото време полицаи са съсредоточени в близост до сградата на Кримския Съвета на министрите. Полицията не позволяват на хората да минават в непосредствена близост до сградата.
Центърът на Симфепол е заобиколен от полицейски служители. Не се пускат пешеходци, всякакъв вид транспорт също. Тролейбусите от Централния пазар не се движат. В завзетото здание не се пропуска никой и е забранено снимането.
Ръководство на  Върховната Рада на Крим нееднократно е повдигало въпроса за необходимостта от промени в Конституцията на Крим и присъединяването на Крим към Русия.
Информация за завземането на двете сгради е потвърдена от свидетели, които сега се намират в центъра на града.

Живите същества повдигащи сериозен философски въпрос какво всъщност  представляват тези същества. Първоначално ги смятали за медузи. Някои екземпляри от тях могат да се похвалят с внушителни размери, 50-60 метра на дължина и около тях има невероятно рядко червено сияние.
Те се състоят от отделни същества, които могат да живеят само в колония и изпълняват само определени функции. Въпреки всичко се смята, че сифонофора се появява от едно яйце.
Тези същества се намират между колониите и многоклетъчните организми, което може да даде богата информация на учените.

Днес отново ви предлагам да си поблъскате мозъка.
Ето и поредния въпрос:
Може ли да заври вода, която е изсипана в хартиен съд на открит огън?
Навярно някои от вас ще изхитруват и ще кажат:
„Може би трябва да го изпробваме“.
Следващия път пробвайте,  сега помислите, възможно ли е това?
Други от вас навярно ще предложат да се намаже вътрешността на хартиения съд с мазнина, а външната с разтвор на натриев силикат. Така хартията няма да гори, а водата ще кипне.
Разбира се, в тази екстремна ситуация, когато за да оживеем трябва да нагреем вода в такъв съд може би ще стане, но не винаги в чантата си можем да намерим натриев силикат. Така че, този вариант отпада.
Трети от вас ще си кажат:
„Това е невъзможно. Водата ще разкъса хартията и ще загаси огъня“.
И все пак …. това е възможно.
Защо? И как ще стане?
Помислете малко, преди да прочетете коментара.
Коментар:
Температурата за горене на хартия е по-висока от температурата на кипене на водата. Ако хартията се намокри с достатъчно вода, то ако я нагреем на огъня, тя ще отдава топлина на водата и разликата  в температурата на хартията и водата ще бъде незначителна.
При това положение, водата ще закипи, преди хартията да се запали.

Властите на Норвегия решили да снабдят местните елени със специални светлоотразителни маншети, закрепени на рогата им.
Тези отразители животните ще получат, за да станат по забележими по пътищата. По този начин управлението отговарящо за  пътища в Норвегия се надява да се намалят броят на произшествията с копитни животни.
Опити да се въведе това нововъведение е имало още през 2010 г. Сега е решено това да стане навсякъде в страната.
Маншетите са направени от царевична суровина, биоразграждащи и следователно безопасна за животните и околната среда.
Общо ще бъдат маркирани около десет хиляди елени. Всичко на всичко, Норвегия има около 200 000 копитни диви животни. Но с това не е решен въпросът напълно, защото тези копитни животни, както и много други от техни роднини, живеят на стада, така че в групата е достатъчно да се изберат няколко екземпляра, за да станат видими.
По-рано са опитвали на елени да прикрепят светлоотразителен скоч, но използваното лепило за прикрепването ставало неефективно при студ. След това напръсквали животните със светлоотразителен спрей, но това намалявало качеството на еленовите кожи и те лошо отоплявали животните.
Копитните, като лосът или елен често стават  причина за пътно транспортно произшествие. Те прибягват през пътя и попада под колелата на автомобили, загиват и се превръщат в причина за смъртта на автомобилисти и пътниците.