Група от френски и турски учени са получили доказателство, че земетресението може да се предскаже няколко минути или часове преди катастрофата.
Според изследванията им, земната кора става нестабилна в часовете преди голямото земетресение, но да се открие тази нестабилност, се оказва много трудно.
Учените са анализирали данните малко преди разрушителното действие в Турция през 1999г. На една от сеизмограмите специалистите са забелязали пет по-малки удара в последните 20 минути преди катаклизма. Освен това Р-вълните на всеки 2,4 секунди са последвани от S-вълни. Поради това, че разликата между появяването на двете вълни е една и съща говори, че са от един и същ източник.
Сравнявайки данните с други станции, учените са успели да изчислят точното място на епицентъра. То било на няколко стотин метра от усетеното земетресение.
Въпреки, че засечените малки земетресения се различавали по магнитут и по формата на вибрационните вълни, те си приличат.
Учените забелязали очевидна закономерност, ударите постепенно увеличавали силата си, докато източниците им се сближат, след което последвал главния удар.
Вероятно, тази система може да послужи за по-ранното предупреждение при земетресения, но тя не решава главните проблеми.
Предупреждението и предсказването са съвсем различни неща. За евакуация са необходими няколко дена, а предупрежденията в най-добрия случай могат да бъдат дадени няколко часа преди това.

Много често се появяват информации за различни къщи и вили с интересна архитектура. Такъв  е и този, за който искам да ви разкажа.
Интересното е, че този дом плава върху езеро в Канада. Ако къщата е далече от брега до нея може да се достигне на лодка.
Този вид къщи са поставени на стоманени потони, които позволяват на конструкцията безопасно да се движи по вода, независимо от нивото на водата.
Интересно е как живеят хората вътре?
Навярно много от нас биха искали да пробват да поживеят в такъв дом. Хубавото е, че в езерото няма вълни и от морска болест, обитателите на подобна постройка, няма да страдат. А рибарите всеки ден, когато поискат могат да снабдяват дома с прясна риба.

Този прибор запазва живота на милиони хора, страдащи от заболявания на сърцето. Той е бил изработен случайно.
През 1941г. инженер Джон Хипс по поръчка на военноморския флот направил проучвания в областта на хипотермията. Неговата задача била да намери начин бързо да затопля човек, който дълго време е пребивавал на студ или във много студена вода. За целта използвал високочестотни радио вълни.
Забелязал, че сърцето на човека престава да бие в резултат на преохлаждане и че може отново да затупти ако се стимулира с електрически импулси.
През 1959г. въз основа на това откритие бил създаден първият кардиостимулатор. Той бил голям и неудобен. Неговото използване понякога водело до изгаряния по тялото на пациента.
Медикът Уилсон Грейтбач направил второ случайно откритие. Той работил над устройство, което трябвало да записва сърдечния ритъм.
Веднъж Уилсон случайно сложил в устройството неподходящ резистор и забелязал, че в електрическата верига са се появили трептения подобни на ритъма на човешкото сърце.
След две години Грейтбач създал първият имплантируем стимулатор, подаващ изкуствени импулси, за да стимулира сърцето.