Чували ли сте някога за епифитите, растения, които не живеят на земята, а във въздуха? Те нямат обикновени корени. Mогат да живеят и на ограда, без да се опират на земята, и даже на телеграфната жица.
С какво се хранят? Всичко необходимо за своето развитие те вземат от въздуха. В него нали винаги има влага и прах, съдържащ минерални частици. И тези растения много добре са се приспособили към такова «въздушно» хранене.
Такива са например голяма част от Бромелиите, но тази черта е особено характерна за повечето от Орхидеите. Колкото и необичайно да звучи срещат се дори такива Кактуси.
Тези специфични растения са се приспособили по интересен начин на живот. Розетка се е развила по особен начин при членовете на сем. Бромелиеви. Тя е устроена, така че при дъжд да задържа вода, тъй като през останалото време растението няма  постоянен източник на влага.
Тази розетка може да формира една от най – малките екосистеми.
Много епифитни растения има във влажните, тропични гори.

Представете си човек, който през цялото време на съществуването си страда. Диша отровен въздух, изсмукват му кръвта до безкрайност, впръскват в тялото му химикали и т.н. Представете си, че той е безсмъртен и постоянно се изменя под въздействието на външните условия.
Този „човек“ е нашата планета Земя. И тя се изменя под въздействието на техническия прогрес. Постоянно и в една посока ли ще бъде това изменение?
Практически днес Земята е в „прединфарктно“ състояние. Какво ще стане след това? За Земята съществуват два варианта, да загине или да мутира под натиска на човека.
Остава ни само още един въпрос, може ли човек да оживее след промяната на нашата планета?
Времето, за което говорим не е далече, остава много малко …..

Всичко около Амазонка е голямо.
Например лилиите. Това са растения с големи листа. Толкова големи, че и ти можеш да се излегнеш на тях.
Не се тревожи, че ще паднеш.

Листата им имат пространства, които се пълнят със въздух и им помагат леко да се поклащат върху водата.

Острите бодли отдолу не позволяват на преминаващите риби да гризат листата и да ги спукат.

Страхът, какво ще правим при различни ситуации.  е причина за появата на някои изобретения. Такава е и историята за появата на пневматичен компютър.
През 1960г. съветските конструктори били притеснени от мисълта, как най-добре да защитят компютър след ядрена атака. Не знам в такава ситуация дали ще си помислите за компютъра, но изглежда за някои хора, ако се появи екстрена ситуация първото, което ще гледат да спасят е „любимата машина“. Какво да се прави,  въпрос на избор!
След разсъждения достигнали до извода, че електромагнитната вълна ще му причини вреда. Така достигнали до идеята за създаването на пневматичния компютър. Принципа на действие бил много прост. Ако се духне в канала въздух,  имаме „1“, при липса на такъв,  става „0“.
Съветските инженери не били първите, които достигнали до тази идея. Тя е възникнала още през 19 век. Но реализацията решително принадлежи на тях.
Представете си компресор, на единият изход миньорски чук, а на втория пневматичен компютър.