Един човек седял в чакалнята и чакал влака. Това не бил обикновен влак, а влак на щастието, който щял да го отведе далече в страната на спокойствието, мира, хармонията и любовта.
В чакалнята пейките били неудобни, но човекът бил готов да претърпи тези неудобства, заради бъдещото щастие. Близостта с някои пътници създавала много безпокойства, но човекът не можел да напусне чакалнята, защото се страхувал да не пропусне съобщението за пристигането на неговия влак. И какво са „неудобните съседи“ в сравнение с новия живот, който го очаквал.
Въздуха в чакалнята бил спарен, но човекът се надявал, че само след минута ще обявят пристигането на влака и тогава той ще се освежи със чист въздух.
Влакове имало много, но нито един не бил подходящ за него. Един вървял твърде бързо, друг прекалено бавно, трети бил много скъп, четвъртият бил само със запазени места, петия твърде шумен, шестия стоял на перона само две минути, седмия бил твърде дълъг…
Всички съседи чакащи в залата отдавна се бяха разпръснали, дошли нови пътници, а човекът все чакал и чакал.
С течение на времето, очите му загубили предишната си яснота. Станало му трудно да различава номерата на идващите влакове. Слухът също го подвеждал. Вместо:“Влакът пристига на втори перон“, той чувал: „Сега е подходящия момент, за де се промени всичко“.
Отслабналите мускули трудно се подчинявали на човекът, когато се изправял да погледне щастливците, които отивали за следващия влак.
Състрадателните работници на гарата хранили старика, който повече от половин век прекарал на пейката в очакване на влака на своето щастие. Влак, който никога не пристигнал…

Експерти по вентилацията и микроклимата в жилищните помещения твърдят, че пластмасови прозорци, повредени вентилатори и климатици спират достъпа на свеж въздух до помещенията, а това представлява сериозна опасност за здравето на човека.
Освен токсичните съединения, които се изпаряват от повърхността на мебелите и отделните материали, нямащи възможност да се разсеят, пластмасовите прозорци повишават концентрацията на прах и продуктите на горенето от домакински уреди, например като радон във въздуха на домовете.
В помещенията с недостатъчна вентилация се образува особен микроклимат, характеризиращ се с повишена влажност и температура. Такава среда е благоприятна за развитие на плесени, гъбички и различни микроби.
Климатиците и вентилаторите не винаги се справят успешно със поставените им задачи и често утежняват проблемите.
Според германските учени появата на астмата, алергиите, кожните заболявания и рака в последните десетилетия се дължи на нездравия микроклимат в съвремените апартаменти.
Частичното проветряване решава проблема до някъде.
Специалистите препоръчват да се откажем от пластмасовите прозорци в полза на дървените, които осигуряват свеж въздух или да се инсталират вентилационния клапан на новите прозорци.

Вие мислите, че мълниите изчезват безследно? Едва ли. В природата нищо не се губи.
След удара в земята, в нея остават кухи като стъкло тръбички, с дължина няколко метра, състоящи се от кварц.
Как са се получили?
Ударът на мълнията нагорещява въздуха и песъчинките в почвата, което води до взривоопасен ръст на налягането. След това бързо се охлаждат, така се появяват и „кварцовите“ тръбички.
Дължината на тези тръби може да достигне до няколко метра. Интересното е, че не могат да се изкопаят целите, защото са много крехки и се чупят лесно.

Веднъж един от учителите ми зададе въпрос:
– Кажи ми, чувстваш ли вкуса на живота.
Когато подуших наоколо, назовах миризмите, които усещах в момента.
– Да, с мирисането имаш проблем, а какво ще кажеш за вкуса?
Няколко пъти изкарах езика си като куче навън, но така и нищо не усетих.
– Добре, – каза учителят ми като се усмихна.
Изведнъж скочи зад мен и затисна носа и устата ми. Разбрах, че е безсмислено да се съпротивлявам. След известно време поради недостиг на въздух, започнах да ритам с крайниците си. В този момент, учителят ме пусна и аз вдишах.
– Ето, това е вкуса на живота, -казах след като се възвърна дишането ми.
– Разбира се, ти винаги трябва да го чувстваш. Той е вкусът в храната и водата, и къде ли още не. Не яж това, което няма вкус. Не общувай с тези, които са духовно мъртви. Винаги пий от чашата на живота с удоволствие, но не бързай, защото можеш да пропуснеш времето и да загубиш.

На запад в САЩ е направено проучване за влиянието на вятърната енергия върху отглеждането на царевица. Получените резултати могат да се приложат навсякъде, въпреки че метеорологичните условия и култури могат да бъдат различни.
Един от най-очевидните начини, по които вятърни турбини могат да помогнат на селското стопанство, е разместването на въздуха, което води до това, че култури получават повече въглероден диоксид.
Освен това, принуждавайки въздуха да се движи турбината може да намали размера на роса по листата през нощта. Това ще помогне за намаляване на броя на заболяванията, особено тези, които са причинени от гъбички. Изменението на климата ще доведе до повишаване на влажността.
Има и друг благоприятен фактор. Тъй като турбината раздвижва въздуха и намалява скоростта на вятъра, нощите ще бъдат по-топли, няма да има слани, а дните ще са прохладни. Традиционно, за да се постигне такъв ефект по крайщата се садят дървета.
От друга страна, топлите нощи ще доведе до увеличаване на изпарението, т.е. повечето въглерод абсорбиран през деня ще се отдава през нощта.
Като цяло изследователите се надяват, че крайният ефект ще бъде положителен, независимо от сложните и еднозначни множество аспекти.
Днешните турбини обикновено са разположени на височина от около 80 м. Най-силната част от „събуждането“ на вятъра е около две или три височини на вятърни турбини. Турбулентността се разпространява заедно със тези потоци. Къде и при какви обстоятелства последните достигат земята, остава да се види.