Един ученик попитал учителя си:
– Сега съм началник на отдела по продажбите. Искам да знам какво да направя, че моите продавачи да работят добре.
– Добре? –  попитал учителя.
– Имам в предвид  да бъдат успешни. Понякога се занимавам с един или друг от тях, но другите продължават да работят лошо.
Учителят накарал ученика си да разкъса меката възглавница, която лежала на дивана и да му донесе едно перо. Ученикът бързо се справил със задачата.
– Погледни, – казал учителя, слагайки перцето на дланта си, а след това духнал силно срещу него.
Перцето подскочило и се устремило напред.
– Създавай вятър, – казал учителя.
Важното е да се създаде благоприятна среда,а не да се набляга на всеки малък детайл от работата.

Диванът с дългото име Sweet Talk and Dream е едновременно и кухненски бокс, където можеш да обядваш или да изпиеш чаша чай. Това е мека мебел, която става за почивка и за сън.
Диванът изглежда като дебел матрак, разделен на сегменти, които могат да се събират и разпъват, като се моделира нужната форма. В средата на матрака се намира отвор, където може да се постави малка масичка.
Благодарение на сгъваемите сегменти на дивана може да се мине и без възглавници. Когато е необходимо, диванът може да се „подгъне“ и да се опреш на него.
Ако искате да поспите, края на дивана се разгъва, увеличава се полезната площ, а масичката се „отблъсква“ в самия край.
Ярките цветове на дивана повишават настроението,  добавят красота и положителни емоции.

Легна и се замисли. Пред очите му оживя образа на покойната му майка. Спомни си думите й:
– Кое е най мекото нещо на света, сине?
– Пухената възглавница, – й бе отвърнал без да се замисли.
– Не, синчето ми, твоята ръка е най-мекото нещо на света.
Той не беше й повярвал, но после забеляза, че лягайки върху меката възглавница, слагаше ръчичка под бузата си. Да, майка му се бе оказала права.
– А кое е най-сладкото нещо на света? – отново го бе попитала тя.
Тогава той бе изброил всички лакомства, които познаваше, но майка му бе поклатила глава:
– Не , най-сладкото на света е водата.
Майка му и този път се бе оказала права. Каквито и сладки неща да бе ял и пил, когато бе жаден, водата му се струваше по-сладка от всички тях.
Веднъж мака му го попита:
– А какво е щастие?
Бързо и бе казал тогава:
– Да имам голяма къща, като палат.
Майка му бе въздъхнала:
– Не, синко, не. Запомни, че най-голямото щастие на света е да бъдеш свободен.
Тя гледаше в една точка, а очите й се бяха напълнили със сълзи. Думите й бяха докоснали нещо съкровенно вътре в него. И той реши непременно ще бъда свободен.

За безопасността на мотоциклетистите е изработено специално облекло, каска и други предпазни средства, но те не помагат при всички случаи.
Канадския изобретател Режан Нерон смята, че защитата на мотоциклетистите трябва да бъде надеждна. Той е изработил надуваем комбинезон. Изобретението е здраво и много леко.
Костюмът на мотоциклетиста се състои от два слоя. Горният е направен от як, издръжлив материал, подобен на плат за парашути., а вътрешният се състои от еластичен, синтетичен материал.

В случай на авария костюмът се надува като възглавница. При сблъсък с препятствие шнурът съединяващ мотоциклета с водача се изтегля. В резултат на това електрическото напрежение пада, а електронната схема в токата на костюма съединена с 9 волтова батерия се задвижва.

Нужни са само 0,05 секунди, за да се надуе напълно целия костюма.

Един човек разхождайки се в областта си проклинал свещеника и разпространявал за него лъжи и злобни слухове.
Един ден съвестта му проговорила и той отишъл при свещеника и го помолил да му прости. Казал му, че бил готов да направи всичко, за да изкупи греха си.
Свещеникът взел една възглавница от дома си,  дал я на човека и му казал да я разпори и перушината й да разпръсне по вятъра. Това желание се сторило странно на мъжа, но отишъл и го направил.
След това се върнал при свещеника и му казал, че е изпълнил всичко.
– А сега, – казал свещеникът, – иди и събери всички пера.
Мъжът трепнал. а свещеникът продължил:
–  Въпреки, че покаянието и желанието ти да поправиш злото е искрено, ти не можеш да поправиш щетите, които са нанесли твоите думи, така както не можеш да събереш разпилените пера от вятъра.