Това се случило късно вечерта в едно индийско село. Един селянин отишъл да посети болен съсед на няколко мили от дома си, а на връщане било съвсем тъмното. Там, от където минавал, имало много змии, затова селянинът се страхувал да върви в тъмното. „Ами ако в тъмното настъпя змия?“ – мислел си човекът, треперейки като си мислел за тези ужасни създания.
Изведнъж, в несигурната светлина на луната селянинът видял нещо голямо, свит в средата на околовръстния път.
– Това е змия! – извикал бедния селянин и започна да се движи в кръг. – Помощ! Помощ! – викал той. – Змията ще ме убие!
Случило се така, че на близо имало и друг човек, който чул виковете му. Той бързо се завтекъл на помощ.
– Какво се е случило, приятел? ​​- попитал го той.
– Виж! Виж! – Извика селянинът, сочейки към предполагаемата змията. – Това е змия!
Човекът бил с фенер. Той предпазливо се приближил до онова, което лежало на пътя, вдигнал фенера и погледна под краката на селянина. На пътя имало навито въже, някой го бил изпуснал на пътя.
– Приятелю, по-спокойно, – каза човекът – Няма змия, само едно навито въже. Страхът ти е изиграл лоша шега!
Колко пъти сте взели намотано въже за една отровна змия, готвеща се да ви отнеме живота? Ти започваш да тичаш наоколо, оставяйки всичко на страха, лишаваш се от увереност и спокойствие, но в действителност е трябвало просто да погледнеш по-отблизо в краката си и да се увериш, че това е само една илюзия. Този страхът ви лишава от жизненост, сила и увереност. Той не ви позволява да се движите напред и да се развивате.

Цирк се представял пред сътрудници на една компания по случай на нейния юбилей.
Клоунът разсмивал, фокусникът изненадвал. Въжеиграчът изпълнявал немислими трикове, а после се пошегувал, като предложил някой зрител да повтори номерата му.
Един старец си свалил сакото, покачил се на въжето и няколко пъти преминал по него напред и назад.
– Кой е този? – попитал директорът на цирка, шефа на компанията.
– А, това е нашият главен сетоводител, – гордо отговорил ръководителят на компанията. – До сега не е имало случай да наруши баланса.

Не малко абсурдна и трагична история е станала с жител на Лос Анджелис, който искал да направи ремонт на покрива на къщата си. Той бил благоразумен човек и за да се застрахова се вързал с въже, вторият край, на който завързал за бронята на колата. Но забравил да предупреди за това жена си. А тя по това време решила да отиде до магазина, за да напазарува. Седнала зад волана и потеглила. Бедният човек смъкнат от покрива, бил влачен на въже до първият магазин, където спряла жена му.
Хирурзите успели да спасят живота на пострадалия. Но нещастната история не свършил само с това. В чест на завръщането на съпруга си от болницата, жената решила да направи малко парти. До идването на гостите, които били предимно пушачи, тя решила да напълни бензиновите запалки. Това направила  в тоалетната, където се разлял доста бензин.
След стопанката влязъл съпругът й със запалена цигара, седнал удобно и разтворил списание. По навик хвърлил фаса си около тоалетната чиния.
Чул се взрив. В резултат на това нещастният съпруг получил множество изгаряния,  както казват лекарите, несъвместими с живота.

В района на Находка сътрудници от опазване на дивата природа освободили хималайско мече, заклещило главата си в кутия за боя.
Местни жители забелязали мече с кутия на главата на горския път. Те се обадили на Министерството за извънредни ситуации, след което са извикали спасителни работници от защита на дивата природа.
За да освободят мечето вързали към кутията въже. Изглежда кутията не обхващала плътно главата на жертвата си, но мечето не могло да се справи с нея. Пречели му заседналите уши.
Когато спасителите пристигнали мечето вече било изчерпало всичките си силите.
Като предпазна мярка на животното е дадено приспивателно. То заспало дълбок сън, след което успели да премахнат злополучната кутия от главата му.
Когато мечето се събудило, веднага избягало в гората.

На север има скалисти места, където хората събират яйцата на морските птици, воюващи за гнездата си на високи стръмни скали край брега на морето. Един от ловците забелязал голямо гнездо на перваза под него. Било много трудно да се спусне надолу, но още по-трудно било да се изкачи отново .
Ловецът решил все пак да се добере до желаното гнездо. За тази цел, вкарал лоста си в земята , прикачил към единия му край въже и се спуснал по него надолу. Когато се оказал на едно ниво с гнездото, той започнал да се люлее напред назад. Издебнал удобния момент и благополучно скочил при гнездото. Радвайки се на успеха си, ловецът без да иска пуснал връвта, която бързо отлетяла назад. Едва тогава мъжът осъзнал в какво положение се намира, смъртта го гледала право във очите.
В момент на голяма опасност мислите на човек работят като светкавица. Ловецът разбрал, че ако не скочи към въжето при връщането му назад, той може да не успее да го хване при повторното движение в същата посока. Концентрирал се и изскочил от прегръдката на смъртта, като здраво се хванал за въжето. След няколко минути се оказал на безопасно място.
Той бил спасен! И това станало мигновено! За него било решаващо „сега или никога“. Той можел и да не хване въжето и да се разбие в скалите. За да спасят живота си хората често рискуват всичко и се решават на невъзможното.
„Ето сега е благоприятното време, ето, сега е спасителния ден“. Хванете се по-бързо за въжето на спасението, Господ Исус е толкова близо до вас, ако изпуснете момента, може да не ви се удаде друг случай. Не чакайте, „сега или никога“.