От 1930 г. японския остров Хашим е най-гъсто населеното място на земята.
В район с брегова линия от около 1 километър живеели повече от 5000 души, които са били ангажирани с добив на въглища.
Въпреки това, до 1974 г. всички жители на острова го изоставили поради намаляващите запаси от изкопаеми.
Хашим сега е призрачен град с изоставени сгради и е отворен само за туристи. Къщите са специално оборудвани за безопасен престой в него.
Архив за етикет: въглища
Призрачния град Централия
Призрак може да стане цял град заради фатална човешка грешка. До неотдавна пенсилванския град Централия е процъфтявал, но сега върху него целогодишно се изсипва пепел и въздуха е отровен.
Американския щат Пенсилвания винаги се е славел със своята промишленост и въгледобива. Запасите на въглища тук били достатъчни за много поколения напред. Едно от най-известните хранилища за антрацит през XIX век се намирало в този град.
През 1841 г. в малкото селце „Ревящия ручей“ Джонатан Фауст отккрил механа „Бичата глава“. Така той поставил началото на Централия. Той едва ли е подозирал, че в рамките на 13 години скромното селце ще се превърне в истински град.
През 1854 г. голямата минна компания Locust Mountain Соаl and Iron Company решава да вземе това място и за това изпраща инженера-строител Александър Риа. Той проектирал улиците на населеното място и го нарекъл Центравил. Оказало се, че в Пенсилвания съществува още един град със същото име, и за да не се бъркат в пощенската служба през 1865 г. селището е наречено Централия. След месец то получило статус на град. Появили се училища, болници, църкви, хотели, магазини, театри, барове, поща и банки.
Въгледобивът носел добри пари. Той давал работа на две хиляди човека. Техния живот минавал спокойно и без инциденти. На 17 октомври 1868 г. бил убит Александър Риа. Това убийство било поръчано от тайна организация, която продължила с убийствата като към тях прибавили и палежи на сгради.
След серия от престъпления отново настъпил мир и спокойствие. Но истинският кошмар предстоял.
През целия век от съществуването си в града се натрупали планини от боклук. Промишлените и битовите отпадъци се складирали близо до гробищата.
През 1962 г. по повод на наближаващия празник, посветен на американските войници загинали във войните и въоръжените конфликти, било решено да се разчистят боклуците. За това били наети пет пожарни. Те действали по предварително изработен план. Трябвало да запалят боклука, да почакат докато изгори, а след това да го изгасят. Пожарникарите не се справили добре с работата си. Боклукът продължавал да тлее докато се запалили въглищата в шахтата.
В продължение на 60-70 години пожарът продължавъл да бушува, независимо от усилията да го потушат. Изобилието на въглероден окис и въглероден двуокис сериозно засегнало здравето на местните жители, а недостига на кислород довело до редица заболявания.
Жителите на града започнали да го напускат през 1969г. Някои хора все още хранили слаби надежди за благоприятен изход на разразилия се пожар.
Шахтите продължавали да димят, а гражданите в продължение на десетилетие се престрували, че нищо не се е случило.
Фактът, че Централия се намира на ръба на бедствието станал известен съвсем случайно. Собственикът на бензиностанция Джон Кодимгтон, решил да провери нивото на бензина в подземните резервуари. За целта спуснал сонда, когато я извадил, тя била много гореща. Джон измерил температурата ѝ, тя била 80°С. Новината бързо се разнесла, а жителите едва сега разбрали, че живеят на покрива на кипящ подземен котел.
Кметството признало, че не може да контролира ситуацията. След две години инцидентът привлякъл вниманието на много страни.
На 14 февруари под краката на 12-годишния Тода Домбоски, който си играел в двора, земята се разцепила и се образувала диря с дълбочина 45 метра. Момчето едва не паднало в отворилата се яма, но успяло да се задържи за корените на едно дърво, от където братовчед му го измъкнал.
Учени са измислили как да правят гориво от животински тор
Учените предлагат да се правят брикети от животински тор и отпадъци получени при преработката на въглища. Така може ефективно да се преработят стотици милиони отпадъци при производството на последните.
Създадените брикети могат да се използват не само за пещи, но и за котли. По калоричност нововъведението е близко до кафявите въглища.
Освен това при горенето на новите брикети, не се отделя никаква миризма и всичко изгаря.
Древен метод за пречистване на злато
Преди около едно столетие археолозите започнали разкопки в Сарди. Те не откриват златния град на Крез, но намират нещо много по-интересно. През 1960г. те разкриват метода за пречистване на златото и храма на богинята, покровителствуваща този процес на пречистване. Нейните изображения върху малки късове разтопено злато са първите в света изсечени монети.
Когато археолозите започват проучването на Сарди, пресявайки изкопаната пръст откриват дребни частици злато в ситата си. Оказало се, че това е една от работилниците, където жълтата пръст и наносната кал от Пактол, били утаявани и пречиствани.
Тази наносна смес съдържаща злато и примеси на олово и сребро се поставяла в малка глинена пещ на брега до потока. Тя била покрита с тънък слой пепел, прах от изгорени кости, останали от някогашни погребения. Пещта била запълвана с въглища и наносната кал. После всичко се изгаряло. Огъня се раздухвал с помощта на ковашки мехове.
Първо се разтапяло оловото, след което се изпарявало или се почиствало като мръсна пяна от повърхността на течната сплав. Пещта се изгасвала и от дъното на огнището златарят вадел застинали топчици, сплав от сребро и злато, с размера и формата на зърна от леща.
Подобна техника била практикувана дълги години в различни страни.
Какво ядат в Азия
В Банкок много добре приготвят бръмбари, въпреки че и омлетите им не са лоши. Тук препичат филийка с ананас и като добавка пият сок от захарна тръстика. Вместо хот – дог ще ви предложат пълнени чушки с риба.
А ето и ястия, които може да опитате в Пномпен: Лот ча, това е храна от яйца, говеждо и юфка или Сом чейк анг, това са банани с ориз, завити в листа от банан и препечени на въглища.
Ако сте готови да консумирате насекоми, това можете най-добре да направите във Виетнам. Традицията да се ядат такива буболечки се е зародила в бедните северни райони на страната, където кулинарната изобретателност е необходима за да се оцелее. Тук в допълнение на скакалците и бръмбарите, може да си похапнете и копринени буби.
Ако имате чувствителен стомах, по-добре не пробвайте непознати и в големи количества храни. Понякога необичайните храни могат да подействат, като отрова дори, когато храната е прясна.