Един мъж се събудил през нощта, защото му се искало да попуши.
Той отишъл до съседа си и започнал да удря по вратата. Отвори ли му и го попитали:
– Какво искаш?
– Искам да пуша. Можете ли да ми дадете огънче?
Съседът му казал:
– Какво става с теб? Ставаш през нощта, идваш тук, събуждаш всички, а в ръцете си държиш запален фенер.
Това, от което се нуждае човек се намира в самия него, но той, въпреки това ходи по света, за да го търси

Учителят по музика от Хърватия Френк Селак е най-големият късметлия на земята.

Влакът, в който пътувал Френк дерайлира и падна в ледената вода. Автобусът му се преобърнал. На самолетът, в който летял се откъснала една от вратите.

Две коли били изгорели, когато зад волана на едната стоял Френк.

Освен това при пътуване по планински път Френк загубил контрол над нея и тя паднала в пропастта. Самият той паднал на разлистило се дърво и от там наблюдавал полета на своя автомобил, който летял още 100 метра надолу и накрая се взривил.

Изглежда, че е било напълно достатъчно Френк Селак да преживее всички тези неща и да остане жив, но накрая спечелил и 1 милиона долара от лотарията.

Върви майка по улицата с малко момченце на около 2,5 години. То постоянно мрънка и иска да му купят нещо. Най-много го привличат видеокасетите с мултипликационни филми.

– Мамо, купи ми…., – настоява детето.

– Нямам пари, – смутено отвръща майката.

– Моля те, купи ми…… – не престава малчугана да дърпа майка си.

– Баща ти има пари, – примирено казва тя, – като се прибере, поискай от него.

Момчето се смълча, но инцидентът още не бе приключил….

Вечерта бащата се прибира от работа. Детето изчаква известно време и отиде със същата молба при баща си.

– Татко, купи ми касета с мултипликационни филми

Бащата обяснява на сина си:

– За да се купят такива филми са необходими пари, а за да се получат пари, трябва да се работи. Никой няма да ти ги даде ей така.

Детето се замисли. След това хвана баща си за ръката и го задърпа към вратата. Отвори вратата и каза:

– Татко, отивай да работиш!

Ето такава е желязната детска логика.

Днес реших да изпеча една баница. Наредих корите, яйцата, сиренето и всичко както следва в тавата и тръгнах да върша нещо друго из къщи. Идвам след десет минути, отварям фурната …. Поглеждам внимателно вътре, но баницата я няма. В къщи съм сама. …….. Затварям фурната, след това внимателно я отварям. Няма я. Спомням си всички признаци за шизоврения, които зная. В главата ми звучи: „Чертичка, чертичка нарисувай. Лелята ги иска.“ За всеки случай отивам в стаята да се разсея малко……. Връщам се обратно, отварям фурната, няма я. Отивам към огледалото…..нямам никакви външни изменения.

Разсеяно набирам в Google: „баницата изчезна от фурната“. Разбирам, че не правя това, което трябва. Ощипвам ръката си, реакция има. Казвам си наум: „Ти си възрастна жена. Помисли добре, къде може да се е дянала?“

Представих си съседите привлечени от приятния мирис на печеното. Балкона е отворен. Излязах да погледна. Никакво движение не усетих. Отивам отново в кухнята, напълно объркана……… Представям си извънземни как лакомо поглъщат баницата ми….. Изпих една чаша вода, за да се успокоя и тръгнах към масата. А там……. ми се усмихва моята загубена баница…… Вратата е отворена…. Трябва да изляза да се поразходя.

В древни времена живели на земята двама души, които били много щастливи. Те бяха доволни от това, което имат и споделяли помежду си тази радост и щастие. Любовта им нараствала с всяка изминала година, и никой, и нищо не можело да я разруши.
Веднъж прочели в една много стара книга, че някъде на края на земята имало необикновенно щастие. На това място небето се целувало с земята.
И те решили непременно да намерят това място.
Пътят бил дълъг, пълен с препядствия. Те загубили представа за времето, но не се предавали и вървели.
И когато съвсем останали без сили, те видели врата, описана в книгата. Тук се намирало най-голямото щастие, целта на надеждите и търсенията им. Били притеснени, но почукали на вратата и тя се отворила. Хванали се за ръце и тихичко влезли.
И какво ведели? Те се намерили в своя дом. В края на дългият си път те достигнали своя дом.
И тогава разбрали:
Мястото, където небето целува земята, това е мястото, където хората се целуват.
Мястото, където небето докосва земята, това е мястото, където ръцете на влюбените се допират.
Мястото, където небето отваря очи, това е, когато хората откриват един на друг своите чувства.
А мястото, където цари неповторимото щастие е мястото, където хората се подкрепят взаимно и правят любимия до себе си щастлив.