Очевидно е, че хищникът се е промъкнал в къщата на британеца през специалния отвор за котката, направени във вратата.
Леон Смит намерил неканената гостенка сутринта в кревата си. Първоначално той си е мислел, че приятелката му иска да го прегърне и когато решил да отговори на ласката й докоснал лисича козина.
Смит веднага се събудил и видял, че на кревата му лежи голяма лисица. Тя се държала съвсем спокойно и го гледала право в очите.
Лисицата останала в дома на лондончанина около десет минути, но колко време е била там преди пробуждането му е неизвестно. Смит я изгонил от спалнята, а след това и от дома си.
По-рано медиите съобщиха, че местен жител е нападнат от лисица в дома си, когато бил в тоалетната.

Една девойка от село пожела да отиде да живее в града. Въпреки сълзите и молбите на възрастната си майка да не я изоставя, тя напусна селото.
Неопитна и неподготвена за съблазните, и изкушенията на големия град, тя скоро падна и започна да слиза още, и още по-надолу, затъвайки в калта. Накрая се разочарова от „прелестите“ на градския живот и реши да се върне у дома.
Изпълнена със срам и страх тя пристигна в селото през нощта. Разтреперана от вълнение приближи вратата на родния си дом. Побутна я и тя се отвори, не беше затворена.
Майката се събуди и видя дъщеря си. Хвърли се на шията й с радостни сълзи. Прегърна я и я целуна.
– Майко, – каза момичето, вече успокоена, – защо не си заключила вратата, нощ е, опасно е?
– О, дъще, откакто ти тръгна, не заключвах изобщо. Исках като се върнеш свободно да влезеш  в дома си. Държах отворена вратата за теб.
Точно така постъпва и Бог, когато човек се отдалечи от него. Той оставя вратата отворена и зове хората:
– Ела те при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Ние трябва да отидем при Него, такива каквито сме. Той обещава да ни утеши, да ни даде мир и радост. Побързайте, Той ви чака!

След като младият Хайдн бил изхвърлен за „пълна професионална непригодност“ от хора, той започнал да преписва музика, станал учител по пеене, бил странстващ музикант, цигулар, свирел на орган, бил корепетитор…..
В този почти „номадски“ живот, бъдещият композитор е живеел много бедно и предимно в тавански помещения. Често му се случвало да преспи и по пейките в парковете на Виена.
Въпреки това, той не се обезсърчавал.
– Ако имах талант, щяха да ме признаят веднага, – по-късно шеговито казвал Хайдн. – Но аз, изглежда, съм гениален. А гениите, както знаете, в началото не ги разбират, но животът им отваря врата… Така че трябва да се изтърпи до това време….. Такава е участта ни, на нас гениите.

Запорожец се врязва в мерцедес. От запорожеца излиза мъж застава на колене до вратата на мерцедеса и казва:

– Извинете! Всичко ще платя, само не ме убивайте.

Минават 5 минути. От мерцедеса никой не излиза.

Минават още 10, 20 минути.

На човекът му омръзна да чака, качи се в колата и потегли.

Изведнъж вратата на мерцедеса се отваря и от нея слиза доста едър мъж. Поглежда разочаровано наоколо и казва:

– Докато прогризвах въздушната възглавница, изтървах този глупак.

На пост до входа на поделение стоял един войник. Изведнъж се чул шум от кола. Погледнал войникът и видял, че идва дежурния на частта, много строг капитан. Войникът се изправил и застанал мирно. Капитанът го погледнал и казал:
– Слушай, войнико, твоето отдаване на чест не ми е нужно, по-добре ми отвори вратата, за да вляза в поделението.
Войникът веднага изтичал да отвори вратата.
Така постъпват много, които се наричат християни. Те отдават чест на Бога по различни начини, но сърцата им остават затворени за Него. Молят се, величаят Го, пеят Му, но вратата на сърцето им остават затворени за Него.
За какво са нужни нашите отдавания на уважение и почест към Бога, ако не му дадем полагащото се място в сърцето ни?
В еврейският език значението на думата „сърце“ не съвпада с това в съвременните европейските езици. За нас думата „сърце“ е израз на чувства, но в еврейския език това е „вътрешната същност на човека“.
Исус Христос иска да му дадем полагаемото се място в сърцата ни, Той казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“.