Какво ви тревожи и не ви дава спокойствие? Навярно ще кажете: „Нищо“.
Но всеки от нас има нещо, което го тревожи, не му дава мира. Обикновено това са мислите за настоящето и най-вече за миналото, в което се осъждаме и не можем да си простим.
Единственото, от което трябва да се боим е Бог. Нужно е да осъзнаем Неговото присъствие.
Майката винаги присъства в съзнанието на детето си, дори и когато то не мисли специално за нея. Така трябва и ние да живеем, да се движим и да съществуваме в Бога.
Ако Бог е винаги с нас навсякъде, в нас не може да проникне нищо, нито безпокойство, нито мъка, нито вълнения…. Осъзнавайки това разбираме, защо Нащият Баща толкова сериозно говори за греха на безпокойството и опасенията.
Как може да не Му се доверяваме, когато Той ни е оградил отвсякъде? Ако Бог е навсякъде с нас, ние имаме надеждна броня срещу всички атаки на врага.
В скръб, в недоразумение, при клевета, във всяко подобно нещо, ако нашият живот е скрит с Христос в Бога, Той ще ни пази. Ние сами се лишаваме от това чудно откровение, а трябва непрестанно да общуваме с Бога.
„Бог е нам прибежище“  и нищо не може да проникне през тези стени, ако ние сами не позволим това.

Съществуват няколко начина за отбрана.
Конят пуска най-главното си оръжие – зъбите и копитата. Той предпочита този метод, когато хищника напълно го настига.
Ако напададелят е на доста по-голямо разстояние, конят предпочита просто да избяга. За това природата го е надарила с бързи и здрави крака.
Може да застане изправен на задните си крака, опитвайки се да изплаши противника.
Конете могат да покажат смелост и кураж в случайте, когато хищник нападна стадото, където им голям брой жребчета. В този случай конете събират малките на едно място и застават в кръг, обърнати към опасността, приготвили копитата си за отбрана. Така те могат да нанесат удар на врага, да наблюдават какво става с жребчетата и да защитят шията и главата си.

Пластмасата направена от кутикула на мъжки бръмбар, може да доведе до революция в отрасъла. Специалистката по дизайн, скоро завършила училище по изкуствата Аагжи Хокстра е намерила евтин начин да превърне отпадък в полезен продукт и значително да намали екологичните щети, нанасяни на околната среда.
Днес личинките на бръмбара са един вид хляб в индустрията на животинските фуражи. В рамките на няколко месеца, след снасянето на яйцата възрастните индивиди загиват, оставяйки след себе си тонове неизползвана суровина.
Мъжкият бръмбар, наречен още ръждиво-червен брашнен бръмбар, е известен още от древни времена като враг на хлебарките. Днес това насекомо се използва активно от хората за стръв на риба и фуражни добавки за различни животни.
Дизайнерката предлага мъртвите тела да се използват като източник на хитин – естествен полизахарид, от които се получава хитозан, основа на бъдещата биопластмаса.
Тежката преса и високата температура буквално стопяват останките от бръмбара и произвеждат материал с еднородна консистенция. За да се направи един квадратен сантиметър са необходими 250 бръмбара.
Своя продукт дизайнерката е кръстила  “ Coleoptera „, което в превод от латински означава “ бръмбар „.
Новият материал е водонепроницаем, устойчив на температури до 200 градуса по Целзий и лесно се разгражда в естествени условия.  Дизайнерката смята, че благодарение на тези си качества „Coleoptera“ може да конкурира традиционните пластмаси.
За сега Аагжи Хокстра прави от биопластмасата симпатични украшения и осветителни прибори.

Големият японски военачалник Нобунага решил да атакува един враг, който бил десет пъти по-голям от броя на войниците му. Той знаел, че той ще спечели, но войниците му не били сигурни.
По пътя, той спря пред храм на Шинто и казал:
– Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако се падне герба – ще победим, а ако се падне числото на монетата – ще загубим.
Нобунага влязъл в храма и започнал да се моли безмълвно. След това излязъл и хвърлил монетата. Паднал се герба.
Войниците смело се втурнали в бой и победили многобройния враг.
– Нищо не може да се измени, когато действа ръката на съдбата, – казал адютанта на Нобунага.
– Вярно е, нищо не може да се измени, – потвърдил японският военачалник.
И показал монетата на адютанта си. От двете й страни имало герб.

Един китайски император оглавил войската си и тръгнал да усмирява въстание в една от своите провинции. Той се заклел да унищожи всички свои врагове. Когато стъпил на границата на метежната провинция, населението го срещнало добродушно и с почести.
Сановниците очаквали незабавна заповед за избиване на подбудителите на бунта, но много се изненадали, когато видели как меко се отнесъл той с тях. Един от министрите попитал императорът:
– Защо не посякохте виновните, както се клехте, а ги помилвахте?
– Дадох клетва да унищожа враговете си, – казал императорът, – а това и направих, аз нямам повече врагове. Даже тези, които трябваше да посеча, вече не са врагове, а мои приятели, а приятелите си трябва да помилвам.
Не постъпва ли така и Бог? Въпреки, че грешниците са против Бога, Той не им е враг. Той иска да спаси грешниците, а не да ги погуби, да ги помилва, а не да ги унищожи.
„Представете си една искра, – казал Йоан Златоуст – паднала в морето: може ли тя да остане цяла или от тук отново да се появи? Както е искрата спрямо морето, така е и порока спрямо чевоколюбивия Бог, и то не по-същия начин, а много по-малко. Морето  е голямо, но има граници, а Божието човеколюбие няма граници.“