В Перм християните купили Двореца на културата „Ленин“ и го превърнали в молитвен дом.
Това предизвикало недоволство сред населението. Един мъж мърморел:
– Сградата се намира в центъра на града, тя е „двореца на вожда“, а те ще се събират там да се молят.
Друг добавял:
– Какво нахалство, дори се осмелиха на входа с големи букви да напишат: Църква „Нов завет“.
Много често вярващи раздавали множество екземпляри на „Нов завет“.
Веднъж една жена взела книгата в ръка, прочела заглавието ѝ и с възмущение възкликнала:
– Каква наглост! Даже биография са успели да си напишат!

Връзката между двама души не винаги разбираме как се осъществява.
Отношенията в семейството понякога са много трудни.
Взаимоотношенията в един град са още по-сложни, а в държават трудно контрулируеми.
Нужно е да се регулират взаимоотношенията между хората, в противен случай те се превръщат в отвратителни същества.
За целта се издигат старейшини, вождове, водачи и хора от подобен тип.
Политиката е трудно занимание. При нея трябва да се отчитат огромен брой фактори, недостъпни за повечето хора.
Но за профаните, човешките отношения са прости и разбираеми.
Цената на грешките на политиците за обществото е твърде висока ….
Повърхностно мислещите хора, особено зависливите смятат, че могат да вземат най-доброто решение, но, като правило, със задна дата.

Мисионерът и пътешественик Дейвид Ливингстън направил второто си пътешествие в Африка. След него тръгнали триста негри. Парите на Ливингстън свършили. Той дал последните си вещи и  тристата африканци, които го следвали на един от вождовете на племе от Замбия и го помолил да ги пази и храни, докато се върне от Англия. Вождът се съгласил. Дейвид обещал, че след като оправи работите си в Англия, ще се върне с кораб в Африка и ще отведе тристата човека по домовете им.
Когато Дейвид Ливингстън напуснал Африка, местните жители започнали да се присмиват на негрите, съпровождащи мисионера:
– Къде сте видели бял човек да се грижи за чернокожи? Нима смятате, че той ще се върне?
Но тристата негри  чакали цели две години. Другите все повече и повече им се присмивали. Но те им казвали:
– Вие не познавате нашия баща, така наричали Ливингстън, той не лъже и непременно ще се върне. И ще ни отведе по домовете ни.
На третата година населението чуло шум от морето. Хората хукнали към брега и видели приближаващ се голям кораб. Сред негрите се чул радостен вик:
– Нашия баща, нашия баща!
Негрите се хвърлили в океана и доплували до кораба. Качили се на палубата и започнали да прегръщат Ливингстън, като му казали:
– Знаехме, че ще дойдеш!
Ако човек е верен на думата си, защото така е научен от Христос, то колко повече Исус ще изпълни своите обещания?
Той ще дойде за тези, които Го очакват и свидетелстват за Него в света.

Африканците изразяват почитта си към вожда, като целуват земята, по която ходят.

Обичая да се затвърждава съпружеската вярност с целувка, идва от Русия.

Римляните, когато се поздравявали, целували очите си. За разлика от руснаците, които се целуват по очите при раздяла.

На някои места целувката се смята за престъпление. В американския щат Индиана и до сега съществува закон, който гласи: „Мъж със мустаци е забранено да целува човешко същество“. В щата Канектики е забранено да се целува жена по Великден. А на Седар Рапид, щата Айова, щерифът може да затвори всеки, който целува непознат.

Между индианските вождове имало един, когото наричали Секвоя. Но ще сгрешите, ако си помислите, че той е бил дивак, размахващ  томахавка, ловец на скалпове. Бил е много културен човек, изобретател на индианската писменост.
Именно в негова чест индианците нарекли дървото секвоя. Американските секвои са били открити преди около сто години и наречени калифорнийски борове или мамонтови дървета. Мамонтови може би затова, че сухите клони на старите секвои напомнят зъби на мамонт.
Първият изучил секвоята ботаник англичанин пожелал да увековечи името на английския герой пълководец Велингтон и в негова чест нарекъл дървото „Велингтония гигантея“. Но американците се обидили, запротестирали, тяхното американско дърво да нарекат на името на англичанин, при това на генерал!
И американските ботаници нарекли дървото на името на своя национален герой Вашингтон: „Вашингтония гигантеа“.
По-късно станало ясно, че и едното, и другото име са неправилни, тъй като новото дърво представлявало нов вид, но не и нов род. Затова напълно заслуженото название „Гигантеа“ можело да бъде поставено, но родовото название трябвало да бъде друго. Такова, каквото си е имало и по-рано известното дърво от този род „Секвоя семпервиренс“ — вечноживееща секвоя.
Така вождът на индианците победил националните герои на Англия и Америка.