Навярно всеки може да каже, че човечеството е живяло „без удобства“ почти до 20 век. Нямало е никаква канализация в градовете, но не е и миришело.

Оказва се, че не всичко е било така.

Жителите на южноазиатския град Мохенджо Даро, съществувал около 2600 до 1700 г. до н.е., са използвали благата на своята цивилизация, който съвсем не са отстъпвали на съвременните.

Мохенджо Даро е удивителен, не само с водопровода и обществените тоалетни, но и с градската си структура, внимателно обмислена и отлично изпълнена.

Градът, очевидно, е бил планиран предварително и е изграден на специална окачена система на две нива. Сградите на Мохенджо Даро са направени от изпечен кирпич със стандартен размер. Подредена система от улици, къщи с „удобства“, хамбари, бани. Градът е бил оборудван със всички съвременни удобства.

Загадката на Мохенджо Даро задава следните въпроси на историците и археолозите: Къде са градовете, които са предшествали тази столицата на индската цивилизация? Как хора, които не са могли да печат тухли са могли да построят подобни мегаполиси? Но това не са единствените въпроси, който можем да си зададем. Например, бихме попитали: Защо социалната структура в Мохенджо Даро значително е изпреварила всички останали?..