Една студена вечер Ломоносов, вече професор, вървял по една петербургска улица към дома си. Неочаквано, от една врата, към него се спуснали трима крадци.
Ломоносов грабнал двама от тях и им ударил главите. Те се строполили на земята, изгубили съзнание. Третият хукнал да бяга. Ломоносов го догонил.
– Какво искахте да правите с мен? – попитал го разгневеният професор.
– Да ви разсъблечем, – изкрещял неясно крадецът.
– А, ето каква била работата! Тогава събличай се. Сваляй всичко!
Крадецът треперейки свалил всичките си дрехи.
– Вържи ги на възел, – заповядал Ломоносов.
Крадецът безропотно изпълнил всичко, както му било заповядано. Ломоносов взел възела  и отивайки до най-близкия канал, хвърлил трофея във водата….

Имало едно време една майка. Тя толкова обичала дъщеря си, че не ѝ отказвала нищо.

Една нощ докато детето вървяло в градината, зърнало луната и пожелало да я има.

Много пъти майката се опитвала да обясни на момиченцето си:

– Мястото на луната е на небето. Не можеш просто да я откъснеш от там и да я вземеш в ръце.

Но като всяко малко дете, дъщеря ѝ не разбирала, че луната не принадлежи на никого. Продължавала да я иска и плачела.

Какво можела да направи майката?!

Накрая донесла една кофа с вода и посочила на детето отражението на луната в нея.

– Ето я твоятя луна, мила моя.

Възхитено, момиченцето дълго си играло с отражението и наблюдавало вихрения танц на водата.

Недалече от гнездото на змията се изкопава дупка в земята. В нея се поставя съд с вряла вода.

След това хората се скриват в храстите и с бамбукови пръчки започват да разбутват гнездото на кобрата. Накрая успяват да изтърколят едно от яйцата ѝ в съда.

Змията поглежда в съда, съсредоточва погледа си в яйцето и започва да съска.

Издава жален звук, сякаш плаче и се хвърля във врящата вода.

Змия, влечуго, от което се страхуват толкова много хора, но и при нея майчиното чувство наделява …..

Повечето хора се опитват да се хранят правилно, стараят се да разнообразят храната си с полезни продукти. Тези, които не са готови напълно да се откажат от животинските протеини, често се сблъскват с въпроса, как да намерят истинско месо.
Много смятат, че в по-развитите европейските страни и небето е по-синьо и продуктите са по-качествени, но в същност жителите на тези страни сами не знаят какво ядат.
Така наречената „месна маса“ у нас се използва за производство на полуфабрикати, като мазнини, колаген и жили… Има и още една категория „розово месо“, това са свалените от костите месни остатъци, кожички и други продукти, които обикновено изхвърляме, когато колим животно. Именно на такова „месо“ се основават днешните салами, наденици и кренвирши. В някои полуфабрикати се съдържа канцерогеният препарат фенилбутазон. Той се използва за лечение на коне и може да допринесе за образуването на злокачествени тумори при хората.
Така че , трябва да се научим добре да разпознаваме истинското и качествено месо. Ето и няколко правила за правилния избор:
1. Месото отглеждано на хормони е меко и не е достатъчно плътно. Ако изгорите парче от такова месо, ще почувствате неприятна миризма на гума. Месото на кравите и свинете, отглеждани с естествен фураж, по своята структура е плътно.
2. Ако искате да се отървете от значителната част на антибиотици в месото, половин час преди да готвите, го поставете в студена вода.
3.  Вие имате право да поиска от продавача на пазара, от когото ще купуват месото, ветеринарен сертификат, с днешна дата , най-много вчерашна. Свинското месо, трябва да има само един печат, а говеждото месо – 4 печата.
4. Ако месото е подуто, то съдържа полифосфати, хранителна добавка Е – 452, която се използват за задържане на вода в месо и месни продукти.
5. При натискане в застояло месото остава вдлъбнатина.
6. Ако при размразяване месото има тъмно кафяв цвят и от него излиза вода с кръв, поздравления, такова месо е размразявано не един път.
И накрая бих перифразирала една фраза: „По-добре да не ям нищо, отколкото да ям каквото ми попадне“.
Грижете се за себе си и бъдете здрави!

Това е една от най-тежките екологически катастрофи на планетата.
Аралско море в миналото е едно от четирите най-големи езера в света, но изчезна от лицето на Земята до 2012 година.
В началото на 1960 г., съветските политици решили да напояват областта, като отглеждат памук чрез отклоняване на речните води от реките Амударя и Сърдаря, които се вливат в Аралско море.
В резултат от прекъсването на водния поток към Аралско море, както и промяната на местния климат, настъпила екологична катастрофа.
Проблема с Аралско море разкрила и други проблеми – недостига на вода в света.
В момента една трета от реките и подземните води в света изчезват. Недостиг на прясна вода изпитват вече 2,7 милиарда души, което е 40% от населението в света.