Как мислите за какво служи това странно приспособление на снимката? За какво изобщо е нужно?
Не би трябвало да съдите за нещата само по техния външен вид. По-добре се запознайте как работят.
На Земята, когато попадне нещо в окото ви, вие можете като мигате да го истласкате към края му и от там да го извадите или просто да го промиете.
Но как мислите, може ли тази проста процедура да се извърши в космоса, в условията на безтегловност?
На снимката космонавтът Александр Герст изпитва специална медицинска система за промиване на очи, в която защитени и затворени херметически, очите са съединени с помпа, от която непрекъснато пада и се отвежда вода.

Растения с ген от мишка ще помогнат да се рециклират токсични вещества след сондажни и минни операции. Мишият ген произвежда антитела спрямо бензопирена. Това е устойчиво химическо съединение с висока токсичност. То е вторичен продукт в водата на мината, която се изпомпва на повърхността.
В момента проблемът за бензопирена е решен така: в затворените зони е направено изкуствено езеро, което е изолирано от почвата, запълват го с почва и засаждат растителност.
Най- замърсената почва се отстранява от циркулацията и се очаква да се създаде растение, което ще се изхвърлят бензопирен и да я очистите.
Учените вече са открили растение, което е подходящо за генно имплантиране от животни. Това  са тефрозерис и редица водни растения. Този процес е много дълъг. Учените са създали генна конструкция за имплантиране гена на мишката, след това ще направят синтез, процес на оптимизация, така че растението да не познае чуждия ген и да не го изключи.
Растението с миши ген придобива способността да абсорбира токсичен химичен елемент, разтворен във водна среда, което е изключително важно за пречистване на водата в наводнената каменовъглена мина в Кузбас. Предполага се, че такива растения ще бъдат засадени в затворени санитарни зони в близост до производствения процес, където бензопирен е страничен продукт.

Една студена вечер Ломоносов, вече професор, вървял по една петербургска улица към дома си. Неочаквано, от една врата, към него се спуснали трима крадци.
Ломоносов грабнал двама от тях и им ударил главите. Те се строполили на земята, изгубили съзнание. Третият хукнал да бяга. Ломоносов го догонил.
– Какво искахте да правите с мен? – попитал го разгневеният професор.
– Да ви разсъблечем, – изкрещял неясно крадецът.
– А, ето каква била работата! Тогава събличай се. Сваляй всичко!
Крадецът треперейки свалил всичките си дрехи.
– Вържи ги на възел, – заповядал Ломоносов.
Крадецът безропотно изпълнил всичко, както му било заповядано. Ломоносов взел възела  и отивайки до най-близкия канал, хвърлил трофея във водата….

Имало едно време една майка. Тя толкова обичала дъщеря си, че не ѝ отказвала нищо.

Една нощ докато детето вървяло в градината, зърнало луната и пожелало да я има.

Много пъти майката се опитвала да обясни на момиченцето си:

– Мястото на луната е на небето. Не можеш просто да я откъснеш от там и да я вземеш в ръце.

Но като всяко малко дете, дъщеря ѝ не разбирала, че луната не принадлежи на никого. Продължавала да я иска и плачела.

Какво можела да направи майката?!

Накрая донесла една кофа с вода и посочила на детето отражението на луната в нея.

– Ето я твоятя луна, мила моя.

Възхитено, момиченцето дълго си играло с отражението и наблюдавало вихрения танц на водата.

Недалече от гнездото на змията се изкопава дупка в земята. В нея се поставя съд с вряла вода.

След това хората се скриват в храстите и с бамбукови пръчки започват да разбутват гнездото на кобрата. Накрая успяват да изтърколят едно от яйцата ѝ в съда.

Змията поглежда в съда, съсредоточва погледа си в яйцето и започва да съска.

Издава жален звук, сякаш плаче и се хвърля във врящата вода.

Змия, влечуго, от което се страхуват толкова много хора, но и при нея майчиното чувство наделява …..