– Бих искал на огъня на ада да запаля цигарата си, – казал железничар, когато го молила жена му да не отива в кръчмата.

Той излязъл и оставил жена си натъжена с тежко предчувствие в сърцето си. След половин час й съобщили, че съпругът й е лошо наранен. Той бил попаднал под колелата на един влак. Когато пристигнала при него, той бил в агония. Пяна и кръв се стичала от устата му. Скърцал със зъби. Стенел безпомощно. След няколко минути той умрял и отишъл да си запали цигарите там, където си е „пожелал“.

Не трябва да се отнасяш с насмешка към въпросите свързани със живота и смъртта. „Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това ще и да пожъне „

Хората се присмиват, като избират внимателно обекта си за оскърбление. Присмехулникът е склонен да се подиграва и шегува с чувствата на другите.

Присмехът често е признак на недостиг в ума. Той е добър помощник, когато липсата истински доказателства. Присмехът е проява на плаха и скрита злоба. А злобата е недоброжелателност, враждебност и желание да се нарани някой.

Както червеят поврежда дървото, като го дълбае, така и злобата в сърцето на човека го изяжда.

Премахнете от себе си всяка злоба, коварство, лицемерие, завист и одумване, за да живеете добре.

Учителят по музика от Хърватия Френк Селак е най-големият късметлия на земята.

Влакът, в който пътувал Френк дерайлира и падна в ледената вода. Автобусът му се преобърнал. На самолетът, в който летял се откъснала една от вратите.

Две коли били изгорели, когато зад волана на едната стоял Френк.

Освен това при пътуване по планински път Френк загубил контрол над нея и тя паднала в пропастта. Самият той паднал на разлистило се дърво и от там наблюдавал полета на своя автомобил, който летял още 100 метра надолу и накрая се взривил.

Изглежда, че е било напълно достатъчно Френк Селак да преживее всички тези неща и да остане жив, но накрая спечелил и 1 милиона долара от лотарията.

Веднъж едно седемгодишно момче пътувало с баща си във влак. То с интерес следяло мяркащите се поля, гори и села озарени от яркото слънце. Момчето често се надигало от мястото си, за да му бъде по-удобно да гледа през прозореца.

Изведнъж влакът влетял в мрак и продължил да се движи в тази тъмнина. Нищо не можело да се види. Влакът преминавал през тунел. Момчето се изплашило, защото съвсем не очаквало такава промяна. То не виждало баща си в тъмнината и не било уверено дали той седи до него.

Напипал ръката на баща си, то се зарадвало и сложило своята в нея.

– Какво ти е, мъничкия ми? – попитал бащата.

– Нищо, татко, исках само да се уверя, че си тук.

То държало ръката на баща си през цялото време. докато влакът преминал през тунела. След това всичко отново било обляно от слънчевата светлина.

Ако жизненият ни път минава през тунела на скърбите и страданията, ние подобно на малкото момче здраво ще се държим за ръката на нашия Небесен Отец, докато Той, чрез Неговата любов към нас, ни изведе до простора на Неговите милости и благословения.

Кой беше казал, че времето има каменно лице?
Застаряващ джентълмен, седнал в кресло пред камината. Взиращ се философски в бъдещето през дима на вярната си лула.
По-скоро времето е бесен нощен влак, който с грохот се носи през тунела, пробит от собствения му прожектор.
Къс е осветеният отрязък от релсите, а и мракът бяга напред, обръща се и ни дразни.

В селището Преда, почти на самата граница с Австрия е открита лечебна пещера микроклимата, на която идеално подхожда за лечение на респираторни заболявания. Тя се намира на дълбочина около един километър в бивша минна шахта. До нея може да се стигне със специален влак.
Подземният лечебен климатичен център облекчава пациенти с бронхит и други заболявания на дихателните пътища, благодарение на чистия микроклимат. Температурата на въздуха е 9 ° C, а влажността му е много ниска. Всичко това се дължина особеното ниско разположение на пещерата.
В Италия това е първата медицинска пещера от този вид. Тя е създадена през 2003 г., но през последните години е останала затворена за посещения.