Въпреки, че се затопля, нощите и сутрините са още студени.
Някои предприемачи строители не са спрели да работят по изолацията, осигуряваща топлина, и през зимния период.
За да се извършват такива ремонти е необходимо на улицата температурата да е поне 5 градуса.
Факт е, че пенопластът, който се използва за изолация не пропуска влага. Но ако се налага на влажна или мокра стена, няма да изсъхне. След това се образува влага и плесен по стените.
Парадоксът в ситуацията е това, че една трета от топлината излиза от помещенията през стените, ако се наложи допълнителна изолация отвън нещата се влошават.
Ако неправилно се избере дебелината на материала за изолация се кондензира влага между стената и изолиращия пласт. През зимата тази влага замръзва и разрушава стените.

Възможността да хапнеш свежа пица в космоса е станало възможно благодарение на работещия прототип на 3D – принтер, представен от  главния инженер на компанията Systems and Materials Research Corporation, занимаваща се с изследователска дейност в секторите на въздухоплаването и отбраната.
Миналата година изпълнителите са получили безвъзмездна помощ от NASA от 125 хиляди долара, за да създаде 3D – принтер, който да “ готви “ храната в космоса. Изобретателите планират да оборудват устройството с  продукти, чийто срок за годност е 30 години.
За да направят това, инженерите са изследвали как да се премахне влагата от продуктите, а протеини, въглехидрати и хранителни вещества да обърнат под формата на прах.
Изготвянето на пицата става само за 70 секунди.

Изобретението ще намали значително разходите за хартия в офиса и касетите за принтерите.
Според статистиката, около 40 % от всички печатни материали, след като се прочетат веднага се изхвърлят в кошчето. Авторите са изобретили технология, която позволява да се намали драстично разходите за офиса и в същото време да се защити околната среда. Те са създали специална хартия, която е в състояние да задържи влага и са сложили в нея багрила на основата на оксазолидин.
В присъствието на вода, това вещество е боядисан в ярко синьо. Нормален патрон напълнен с водата печата текст върху хартия, след това при стайна температура буквите са различими за 22 часа, докато водата се изпари. Ако хартията се нагрее до 70 градуса по Целзий, текстът ще изчезне в рамките на 30 секунди.
Хартията може да се използва многократно, при петкратно използване консумативите са намалели с 100 пъти. За да се въведе специалната хартия не е нужно да се промени офисното оборудване. Единственото нещо, което може да се изисква е машина за нагряване на хартията, за да можете да я използвате веднага след като сте прочели напечатаното на документа.
Изобретателите работят за подобряване на качеството на печата. Те се опитват да удължат срока на годност на печатни текстове, 22 часа все още е твърде малък срок за запазване на документите. Въведението на изобретението ще намали масовото унищожаване на дървета в природата, което е свързано с производството на хартия и мастило за офис оборудване.

За хидравличната помпа на растенията, живеещи в сухи райони, има още една функция. С тяхна помощ се обезпечава влага на бактериите в горните слоеве на почвата, за да могат те активно да предават азот на растенията в достъпна форма.
Растения, които живеят в безводни области, се справят с недостига на вода с така наречените хидравлични лифтове или помпи, които изкачват водата от дълбоките слоеве на почвата, подавайки я на странични корени, лежащи върху сухата земя. Координирана работа на корените поддържа постоянното налягане на водата и тя може да се движи от корените към стъблото, където движението й се подкрепя чрез транспирацията на листата.
Въпреки това, ролята на хидравличната помпа не се ограничава само с изкачване на вода. Изследователите отдавна подозират, че растенията не напразно насищат горните сухи почвени слоеве с водата. По този начин те съживят родната микрофлора. Но експериментално потвърждение на това, се е отдало едва сега.
В рамките на няколко години, Джон Старк от Utah State University  и колегите му са изследвали живота на растенията в степите с пелин, близо до езерото Bер на границата на Юта и Айдахо. Биолозите се интересували от това, какво става с азотните съединения, от които се нуждаят растения, но не са достъпни за тях, без помощта на бактерии.
Проследявайки пътуването на изотопа 15N, учените открили, че хидравличните усилия на пелина стимулират активността на почвените микроби. Количеството на азота, което растенията абсорбират от околната почва благодарение на почвени бактерии , се удвоява и достигайки максимум до края на август. Тогава  пелинът оформя семената си и растението се нуждае от повече азот.
Интересното е, че тези микроорганизми не били свързани с корените на растението и нямат с тях специална симбиозна връзка.
Растенията поливат отстрани микробите с разчет, че получавайки вода, ще засилят отделянето на азот в почвата. И както изяснил експериментът, надеждата на растенията е напълно оправдана.
Въпреки че учените са се занимавали само с пелин, най-вероятно, така правят всички растения, които са предназначени да живеят на по-сухи места. Тези резултати са интересни сами по себе си, по отношение на „общата екология“, но учените се надяват тяхната работа да може да се пригоди за тези, които са ангажирани в селското стопанство.

Биолозите са открили, че гъбите създават около себе си въздушни течения, които помагат за разпространение на спорите им. Ето защо, гъбите са в състояние да се разселят дори и в тихо време.
Смята се, че разпространението на гъбични спори е само пасивен процес, в който гъбата разчита единствено на външната среда. Изследователите показват, че това не е така. Учените са ги снимали с високоскоростна камера, а кадрите са анализирани чрез използване на математически алгоритми.
Оказа се, че гъбите създават около себе си въздушни потоци, изпарявайки влагата от повърхността си. Водната пара охлажда околното пространство, предизвиква падане на налягането и възниква лек вятър. Експериментите са показали, че при спокойно време, благодарение на този механизъм, спорите могат да бъдат подхванати от „гъбения вятър“ и издигнати на височина 1 сантиметра.
Изследователите смятат, че вятърът могат да създават всички гъби, които имат плодни тела, включително и тези видове, които паразитират върху растения и животни.