Толкова рано, а тя тръгна към болницата с болки. Гледаха се с мъжа си и не знаеха какво да мислят.
– Нали детето трябваше да се роди след три месеца. Какво става. – тревожно повтаряше  жената.
Приеха е. Упоиха я. Мъжът крачеше нервно в коридора. Времето се точеше бавно. Сякаш измина цяла вечност.
Болката бе голяма. Детето се бе родило мъртво. Мъжът наведе глава и затвори мъката си дълбоко в сърцето. Когато съобщиха на жената, която току що се бе събудила след упойката, тя само прехапа устни и две едри сълзи замъглиха очите й.
Тъга и мъка беше обхванала двамата, които не успяха да станат родители. Но те събраха сили и решиха да се сбогуват с малката.
Служителят изнесе малко дървено сандъче оформено, като ковчег. Жената трепна, а сълзите само това и чакаха. Започнаха да се изливат в неспирен поток.
– Сърцето ми ще се пръсне, – с бола каза жената.
Пое дълбоко дъх и бавно повдигна капака. Тя видя първо една малка ръчичка, а след това и лицето на детето. Не можеше да задържи повече мъката си и се разрида силно.
Изведнъж се чу слаб детски вик. Жената се ослуша. Разбирайки, че звукът идва от ковчега, тя отскочи уплашено. Тогава мъжът пристъпи решително към детето и видя как то бавно отваря очи. Той извика:
– Тя е жива!
Сълзи, прегръдки, усмивки…
Родителите на оцелялото по чудо момиченце решиха да я кръстят Луз Малагрос, което на испански се превежда като „чудна светлина“. Да това беше радостен лъч в техния живот.

Веднъж една девойка беряла цветя на висок скалист бряг. Един рибар видял, как тя се наклонила над скалите, за да откъсне растящото по-надолу цвете. Изправила се и искала да запази равновесие, но загубила почва под краката си и с отчаян вик паднала в пропастта.
Когато открили мъртвото й тяло, забелязали, че в свитата си ръка държи мак. Искайки да откъсне това цвете, девойката загубила живота си.
Много хора подобно на тази девойка, преследвайки временните удоволствия и развлечения, не усещат, че губят почвата под краката си и пропадат в живота.
На вид дадено нещо може да изглежда съвсем невинно и непретенциозно, но притежавайки разрушителна сила, в даден момент започва да действа и опропастява живота на човека.
Срещаме около себе си непрекъснато уроци, но в повечето случаи залепени от това, което ни примамва, нищо не виждаме. Мислейки, че сме стъпили здраво, не усещаме как затъваме в блатото на порока и потъваме.
Време е да повдигнем глава и да намерим вярната пътека.