Цветята на вид са безопасни и много красиви растения, но те могат да съсипят почивката ви и да причинят непоправими последици за здравето ви.
От списъка на атрактивните, но не по-малко опасни цветя е момината сълза.
Тя изглежда красива и безвредна, но е много отровна.
Разбира се един, два цвята не причиняват сериозни щети, особено на възрастни.
Но попадне ли в организма в по-големи количества, предизвиква болки в устата, гадене, повръщане, спазми и диария.
Хората със сърдечни заболявания трябва да бъдат особено внимателни, тъй като токсините, намиращи се в момината сълза, забавят сърдечния ритъм и предизвикват аритмия.

Животът е изпълнен с парадокси. Това идва от погрешната оценка, която даваме за нещата. Понякога нещата, които изглеждат трудни, се оказват изключително лесни. Плаши ни външния вид на задачата, забележките на другите и въпреки всичко онова, което изглежда обвито в огромни трудности, се оказва съвсем не сложно за изпълнение.
Съществува и обратното, когато лесното се оказва трудно. Един брак, който изглежда щастлив и спокоен, една проста операция свързана само с просто отваряне и почистване на абцеса, възпитанието на един кротък и послушен син изведнъж се превръща в извънредно трудна борба.
Там, където преди е цъфтяла любовта настъпва неприязън и отблъскване. Там,, където е имало оток, раната се инфектира и причинява смърт. Там, където е имало уважение, се настанява незачитане и отблъскване.
Може би понятията „лесно“ и „трудно“ не съответстват точно на действителността. Те са само етикети, които поставяме, за да се успокоим, че ще успеем да направим нещо или ще се провалим.
Но истината е, че няма нищо, което здраво да държим в ръцете си, когато дойде даденият момент.
Само Бог, който създава живота в утробата на майката, знае какво ще се случи.

Доста често сме чували, че човек трябва да пие достатъчно вода. Половината от населението на света не страдат поради липса на вода, а липса на знания за нуждата от чиста питейна вода.
Водата за тялото е извор на младостта.
Процеса на стареенето на организма е свързан с недостиг на количество течност в клетките. С възрастта чувството за жажда се притъпява. Количеството вода в организма намалява и тялото буквално изсъхва. Ето защо, по-възрастните хора трябва да имат това пред вид.
Нашето тяло съдържа 40 литра течност. С помощта на течностите клетките на организма се обезпечават с микроелементи и витамини. Водата подхранва междупрешлените дискове, създава амортизиращи подпори за ставите. Тя е нужна за съгласуването и функционирането на сърдечно-съдовата и нервна система.
Колко вода трябва да пием?
Всеки знае стандартната норма – 2 литра на ден, за хора със средно тегло 70 килограма. Ако вашето тегло надвишава тези стандарти, сметнете по 30 мл. течност на килограм.

Известно е, че това растение се свива, когато го докоснеш, а след време отново възстановява предишния си вид.
Този механизъм се дължи на факта, че определена област върху стеблото на растението при външно дразнение отделя химични вещества, включително и калиеви йони. Те засягат клетките на листата, от които започва да се отича вода.
Вътрешното налягане в клетките пада вследствие, на което листата и цвета се свиват.
Този ефект може да се предава чрез веригата и към другите листа.

Между индианските вождове имало един, когото наричали Секвоя. Но ще сгрешите, ако си помислите, че той е бил дивак, размахващ  томахавка, ловец на скалпове. Бил е много културен човек, изобретател на индианската писменост.
Именно в негова чест индианците нарекли дървото секвоя. Американските секвои са били открити преди около сто години и наречени калифорнийски борове или мамонтови дървета. Мамонтови може би затова, че сухите клони на старите секвои напомнят зъби на мамонт.
Първият изучил секвоята ботаник англичанин пожелал да увековечи името на английския герой пълководец Велингтон и в негова чест нарекъл дървото „Велингтония гигантея“. Но американците се обидили, запротестирали, тяхното американско дърво да нарекат на името на англичанин, при това на генерал!
И американските ботаници нарекли дървото на името на своя национален герой Вашингтон: „Вашингтония гигантеа“.
По-късно станало ясно, че и едното, и другото име са неправилни, тъй като новото дърво представлявало нов вид, но не и нов род. Затова напълно заслуженото название „Гигантеа“ можело да бъде поставено, но родовото название трябвало да бъде друго. Такова, каквото си е имало и по-рано известното дърво от този род „Секвоя семпервиренс“ — вечноживееща секвоя.
Така вождът на индианците победил националните герои на Англия и Америка.