На 20  юли 1976 г. Гилбърт Левин седял в креслото си. На милиони километри от него, на Марс, спускаемият космически апарат „Викинг“ взимал проби от почвата.

Апаратурата на Левин ги смесвала с вещества, които съдържали въглерод – 14. Учените участващи в експеримента смятали, че ако в почвата открият изхвърлен метан, съдържащ въглерод – 14, то на Марс има живот.

Анализаторите на „Викинг“ дали положителни резултати. Нещо поглъщало хранителните вещества, преобразувало ги и отделяло газ, който съдържал въглерод – 14.

Но защо тогава не са празнували успеха?

Опашката, която хвърля гущера  при опасност, за да привлече вниманието към себе си „танцува“ дълго време. При някои видове дори издава звук благодарение на триенето с частиците.
Северноамериканската сцинцела след откъсване на опашката си, след известно време се връща на същото място. Ако хищникът не е изял опашката, тя сама я изяжда, тъй като в нея има голямо количество хранителни вещества.
Често опашката се пречупва, но не се разпада нацяло. Ако счупването стане при определени прешлени, на гущера може да поникне нова опашка.

Известно е, че това растение се свива, когато го докоснеш, а след време отново възстановява предишния си вид.
Този механизъм се дължи на факта, че определена област върху стеблото на растението при външно дразнение отделя химични вещества, включително и калиеви йони. Те засягат клетките на листата, от които започва да се отича вода.
Вътрешното налягане в клетките пада вследствие, на което листата и цвета се свиват.
Този ефект може да се предава чрез веригата и към другите листа.

Немските инженери от Фраунхофер са разработени еластомери, които не само  забавят нежеланите вибрации, но произвеждат и електроенергия.
В разработката на инженерите  се използват електроактивни полимери. Тези вещества променят своята форма при прилагане на електрически ток към тях. В роботиката, те се използват като линейни двигатели
Авторите с помощта на електроактивни полимери са създали многослойно устройство, където се редували слой полимер с метални електроди, които контролират свиването и разширяването на полимера. При прилагане на това устройство към вибрациите, чувствителни сензори активират движението на полимера в противофаза към вибрациите.
В резултата вибрациите напълно се поглъщат от устройството. Учените са го нарекли „активен еластомер“.
Освен това авторите са показали, че при пасивен режим това устройство може да изработва енергия, поглъщайки външните вибрации. Количеството на изработената енергия не е голямо, но достатъчно да захрани няколко сензора , нуждаещи се от автономно зареждане. Например, такива са датчиците при вибрациите на мостовете.
Най-сложния елемент на устройството се оказали електродите, които трябвало добре да издържат вибрациите. С тази задача най-добре са се справили тънки метални пластинки, имащи много голяма площ от перфорации.
Инженерите се надяват, че устройството може да се използва в автомобили за намаляване на вибрациите и да за създаване на автономни енергийни източници.

В твоето тяло различните клетки знаят какво да правят. Кога да растат, кога да спрат да правят това. Кога да произвеждат известни вещества и кога да не ги произвеждат, а и когато ги произвеждат, знаят точно колко — ни повече, ни по-малко. Отделната клетка донякъде е независима химическа фабрика, но всички черпят от общ запас суровини, които им се доставят от обща транспортна система. Всички изхвърлят отпадъците в общи канали и всички заедно допринасят за цялостното съществуване на организма.
Ако един музикант пише симфония, питаш ли коя точно клетка от тялото му е наредила симфонията да бъде написана и е надзиравала композирането й?
Да всяка клетка е същевременно самостоятелна и част от даден орган в тялото. От нейното състояние зависи положението на дадения орган, а от там и на целия организъм. Така, както ние сме индивиди, но съдействаме за изграждането на обществото, така и клетката е част оказваща влияние в организма ни.