В този ден никой не знаеше какво щеше да последва. Людете нямаха престава, че с днешното разпятие щяха да намерят спасение.

Исус изтощен от жестоките удари в безсънната нощ, едва вървеше. Затова заставиха Симон киринееца да носи кръста Му.

Само Той знаеше какво щеше да стане след час. Запознат бе отдавна съдбата си, но бе твърдо решен да стане врата на спасението.

Беше само на 33. Стана за хората хляб, вода и светлина, но …..

Бе подготвен за този ден, когато щеше да бъде предаден.

Времето бе изтекло.

Той чуваше крясъците им:

– Разпни го.

Бе осъден, бит и оплют от свирепата тълпа, а беше вестител на любовта.

Сатана бе изпълнил сърцата има с ярост и бързаше да отнеме всичко, което Исус бе вложил в тях.

Въпреки страха и съмненията им Христос пак ги обичаше.

За това, когато Го разпнаха, каза:

– Отче, прости им, защото не знаят какво правят…..

Устните му бяха пресъхнали, но Исус знаеше, че всичко вече е свършено, за това каза:

– Жаден съм.

Натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

Исус прие оцета и рече:

– Свърши се.

Наведе глава и предаде Дух Си Богу.

Врагът ограби човека, но Исус чрез смъртта си на кръста му даде втори шанс.

Така Христос и днес ни помага, да започне всичко начисто.

Тъй Господ чрез Духа Си преобразява живота на човека, изпълва го с нов смисъл, дава на човешката немощ способността да яви Божията сила. „Силата Ми в немощ се проявява“ – казва апостол Павел.
Според евангелските мерки ние сме немощни, не отговаряме на онзи нравствен и духовен идеал, който ни е начертал Господ в Евангелието. По човешки не сме в състояние да изпълним Божиите заповеди, но с помощта на Светия Дух това става възможно за нас. Той идва при нас и ни преобразява, дава ни сили, от слаби и немощни хора ни превръща в вестители на Христовото благовестие.
Знаем, че Светият Дух, Който е навсякъде, Който изпълва всичко, може да ни възкреси за нов живот и нашата мъртва душа, да запали любов и да стопли нашето студено сърце. Той ни превръща в носители на Словото Божие, вестители на Благата Вест.

Когато гражданите на Ефес замислили построяването на мраморния храм на Диана или Артемида, разисквали дали мраморът да бъде доставен от Порос, Проконес, Хераклия или Тасос.

Пиксодар, местния овчар, закарал стадото си до едно място и го оставил да пасе там.  Два овена се сбили, но се разминали в сблъсъка си. Единият от тях ударил с рога си близка скала и откъртил светло парче от нея.

Пиксодар оставил стадото си в планината и хукнал с парчето скала към Ефес. Стигнал точно, когато споровете за мрамора били най-оспорвани. Гражданите много се зарадвали на откритието му и го почели като променили името му.

Вместо Пискодар, го нарекли Евангелий, което на гръцки означава „вестител на добри вести”.