Френският хумористичен вестник „La Bougie du Sapeur“ – „Свещта на сапьора“ излизал един път на четири години на 29 февруари.
До сега са излезли 9 броя на вестника.
Наред с другите неща в него се отпечатва кръстословица отговорите, на която могат да бъдат намерени в следващия бреой след четири години.
През 2004 г. е излязъл специален неделен брой, защото 29 февруари се падало в недела. Второто неделно издание е насрочено за 2032 г.
За „La Bougie du Sapeur“ можеш да се абонираш за 100 долара за цял век.

В началото на 21 век ескимосите се запознали с интернет. Наложило се този термин да се преведе на местния език.

Експертите избрали думата ‘ikiaqqivik’ , коато означавала „Пътуване през слоевете“.

По-рано тази дума се е използвала за описание на действията на шаманите.

Когато търсели отговор на даден въпрос за тях се казвало, че „пътешестват през времето и пространството“.

Във век, в който напълно се налага господството на компютрите, хората все по-рядко взимат в ръцете си обикновена писалка. Поради това броят на тези, които имат проблеми всеки път, когато искате да напишете нещо на хартия, се разраства всеки ден.
Жертви на всеобщата компютризация, са учещите се да пишат деца, старци, на които треперят ръцете и много други, които срещат трудности при среща с хартия и писалка. На тях навярно ще помогне вибриращата писалка, разработена от немската компания Lernstift.
Сензори в дръжката на писалката определят направлението и честотата на колебанията на ръката на пишещия човек и със своите вибрации ги гасят.
Почерк, може и да не стане калиграфски, но поне може да се разбере.
Ценността на вибриращата писалка не е само в това, че може да се пише разбрано и красиво, но и грамотно. Датчици сигнализират всеки път, когато потребителят допуска граматическа или друга грешка.
За целта разработчиците са въвели два режима: калиграфически, в който се отделя внимание на почерка и орфографически, когато писалката следи не за това как, а какво е написано.
Интересното е, че изобретателите на чудото писалка Фолк и Менди Волски започнали работа над нея, след като собствения им син започнал да се учи да пише.

Вила Епекуен е курорт разположен на 600 км от Буенос Айрес. Той е бил построен през 1920 г., и половин век по-късно става популярен за туристите, защото тук е могло да се почине на уникалното солено езеро Лаго Епекуен. Днес на мястото на това селище има само руини. 25 години преди това то е било под водата в резултат на наводнение.
Езерото Лаго Епекуен е било туристическа Мека, то притежава уникални свойства. Езерото е 10 пъти по-солено от кой да е океан и съвсем малко отстъпва на Мъртво море. Терапевтични свойства на водата му са известни отдавна. Тук идват да лекуват депресия, ревматизъм, кожни заболявания, анемия и даже захарен диабет.
Първите заселници в селището са се настанили в края на 19 век. Скоро след това населението нараснало. Имало железопътна връзка с Буенос Айрес и скоро пътуващите от Южна Америка наводни аржентинския курорт.
В средата на 20 век тук почивали ежегодно около 2500 човека. През 1970 г. в селището живеели повече от пет хиляди души, работели около 300 предприятия, включително хотели, ресторанти, плувни басейни, магазини и музеи.
Природата обаче не е била благосклонна към този край. Поради увеличилото се количество падащи валежи, нивото на езерото се покачило и на 10 ноември 1985 г. огромен поток от солена вода залял голяма част от селището. До 1993 г. селото било изтрито от земята. Нивото на водата  до 10 метра.
През 2009 г. с постепените климатични изменения, водата започнала да отстъпва и започнали да се виждат руините на селището.
От хиляди коренни жители на Вила Епикуен, по тези места се върнал само 81-годишният Пабло Новак Той вече няколко години живее тук сам, чете вестници и си спомня за разцвета на селището преди три десетилетия.

Вземи пример от кучето.
В 21 век не е важно какво правиш, а как мотивираш другите хора.
Прекрасен пример за това е кучето.
Кучето не си мисли: „Първо ще ме заведеш в къщи, ще ме измиеш и нахраниш и тогава ще ти помахам с опашка“.
Кучето първо отдава своята любов, а след това получава това, което му е нужно.
Забележете, то не ви заставя да му давате нещо, то прави така, че вие сами да пожелаете да го направите.