Византийският император Валент (328-378), пламенен поддръжник на арианството, искал да принуди Василий Великий, един от отците на църкавата през IV век, да промени символа на вярата според арианството. За целта му изпратил един велможа.
Сановникът започнал раболепно да уговаря Василий, но той казал, че нито една буква няма да измени от символа на вярата. Велможата започнал да го заплашва, че ще му отнеме имуществото и ще го изпрати на заточение, мъчение и даже смърт.
На тези заплахи Василий смело отговорил:
– Ако вземеш имуществото ми, много няма да забогатееш с него,  ето вехтите ми дрехи и няколко книги, това е моето богатство. От изгнание не се боя, нали земята навсякъде е Божия. Смъртта за мен е благословия, тя ще ускори моето отиване при Бога, заради Когото живея и се трудя, на Когото отдавна съм посветил живота си.
Удивен от тези думи, велможът се върнал при императора и му разказал всичко.
Валент изпитал уважение към Василий, заради твърдостта във вярата му и сам дошъл в Кесария, за да го види лично.
Императорът приятелски поговорил с верния на Бога отец на църквата и прекратил гоненията. Когато човек е верен на Бога. Господ ще го примири и с неприятелите му.