След паническото бягство на Сюлейман паша от Одрин остатъци от неговата разбита армия са били привлечени от Сенклер. Той искал да отцепи Родопите като самостоятелна област извън пределите на бъдещата българска държава.
Към метежниците се присъединили башибозуци и мюсюлмански бежанци.  Руското командване не могло да отдели достатъчно сили за потушаване на този бунт. С изпълнението на тази трудна и важна задача се заел Петко войвода.
Кой е Петко войвода?
Петко Киряков е един от многото български войводи, действали в тила на турската армия. Дал е своя принос за окончателната победа над Високата порта.
Първата си чета Петко войвода е събрал още през 1861 г. През 1866 г. се е срещнал с Гарибалди. Участвал е в Критското въстание (1866-1869 г.), По-късно  е събрал дружина, която действала в Източните Родопи и Беломорска Тракия.
След избухването на Руско-турската войната набира нови доброволци и предприема редица смели акции.  Допринесъл е много за успеха на руското настъпление на юг.
Дружината на Петко войвода е изиграла особено важна роля в битката за Мароня. Най-голямата заслуга на войводата е била потушаването на метежа, организиран от английския наемник Сенклер през февруари – март 1878 г.
В знак на благодарност за оказаната помощ през 1879 г. руското правителство е наградило Петко Киряков с  чин капитан. Дали му и голямо имение в Киевска губерния, което той продал ,за да се завърне в родината си.
По-късно капитан Петко войвода се е включил в защитата на Съединението на България през 1885 г. Самият той е станал жертва на политическите борби в Княжество България.

Той изпитваше съжаление към тези възрастни хора, които се преструваха, че живеят в друг век, и заявяваха на всеослушание, че не могат да живеят в своето време.
Желаеха поне за миг да се потопят в очарованието на чуждия живот. Така те явно прикриваха своята вътрешна празнота.
Той си спомни разговора на двете жени в автобуса. Те споделяха радостта си от мечтаенето да бъдат в друга епоха. Какво удовлетворение може да получи човек от въображаемия живот в миналото?
Това е бягство от действителността. Но от какво бягаха по-точно? Може би от неудовлетвореността в себе си?
Всички живеят в непрекъснато напрежение, което не ни оставя на спокойствие нито за миг и стига до страх. Подобно състояние на духа не може да се компенсира с никакви хитрости или модерни технологии.
Може ли само върху това да се гради животът?
Пред него, както и пред другите хора, сега стоеше въпросът как ще живее по-нататък. Дълги години светът бе потопен в страх пред възможността за война. В началото имаше безизходица, бягство от действителността, дори от самия себе си. По-късно чувството на обреченост се притъпи. В глъбините на душата остана само някаква смъдяща рана. Но и нея престанаха да забелязват, свикнаха с тази тъпа болка…
„Няма нищо странно в появата на Мечтателите“, –  рече си той.
Та нали самият той живееше извън действителността, потопил се в света на своите книги и ръкописи.

Той е разположен в столицата на Демократична народна република Корея, град на Пхенян. Стадиона е наречен „Първи май“. Построен е през 1989г. за рекордно кратко време, две години и половина. Проектът е създаден по поръчка на правителството на Северна Корея и е бил създаден специално за първи май.

Площта му е два милиона квадратни метра, а височина 60 метра. На стадиона могат едновременно да бъдат 150 000 души. Това грамадно съоръжение има осем етажа и осем входа. Разработчиците са взели под внимание, че на събитието ще дойдат много хора, така че са осигурили всичко, за да елиминира възможността за паническо бягство по време на извънредна ситуация. Затова изходите на съоръжението са осем. Освен основното поле тук има няколко зали, басейни, тренажори, трапезария, кухня оборудвана с най-модерните кухненски уреди, както и място за телевизионни и радио излъчвания.

Стадионът има и друго име „Rungrado“, защото се намира на остров със същото име разположен на река Тедон.

Ако погледнете съоръжението отгоре ще ви заприлича на огромен цвят с 16 венчелишчета, а в съцветието се намира самият стадион. На някои сградата им прилича на гигантски парашут пуснат над водата.

Австралийски рибари се спасили от агресивен крокодил чрез бягство. Това се е случило в залива край град Дарвин.
Двамата мъже се връщали от риболов. Когато изскочил крокодила те се покачили на дърветата. Въдиците и другите съоръжения взели със себе си.
Един от мъжете не могъл да се задържи на клона и паднал във водата и едва смогнал да се изкачи пак на дървото. Най-накрая „заложниците“ се обадили по мобилните си телефони в полицията и помолили да ги спасят. От там предали съобщението за агресивния крокодил на природозащитниците, които веднага се отправили към мястото.
Специалистите доплували до дървото, прогонили крокодила и помогнали на рибарите да слязат от дърветата.

Когато футболният отбор „Сантос“ играл в Колумбия, съдията не зачел гола във вратата на домакините и изгонил възмутеният от подобно решение Пеле.
Недоволните зрители с втурнали на игралното поле и съдията трябвало да се спасява с бягство.
Пеле по искане на публиката  бил върнат в играта.
Съгласно условията на договора подписан между „Сантос“ и организаторите на международни мачове, когато не участва Краля на играта, „хонорара“ на клуба се намалял двойно.