Нигерийски корабокрушенец оцелял, след като прекарал 60 часа под водата.
В Атлантическия океан край бреговете на Нигерия водолази спасили мъж, който е прекарал почти три дни в кабината на потънал кораб на дълбочина от 30 метра.
Поради силната буря те не могли да се доберат до потъналия кораб. Когато пристигнали на мястото, очаквали да намерят само труповете на загиналите, но изведнъж към тях се протегнала ръка.
От 12 чления екипаж оцелял само готвачът, който се оказал в каюта, където имало въздушен слой и няколко бутилки минерална вода.
Това се е случило през май 2013 г., но едва сега са се появили кадри за случилото се.

За своето обръщане към Христос, Чарлз Спържан разказва:
„Бог благоволи да ме доведе още в ранната ми възраст до знанието за моята греховност. Живеех без надежда, утеха и радост. Бях в депресия, шест месеца се молих усилено, но не е получих отговор. Бях готов да посещавам богослуженията, само да намеря път за спасение. Бях готов на всичко, за да получа от Бога прощение на греховете си.
Веднъж се изви силна снежна буря, не можех да вървя по-нататък. Трябваше да спра някъде. Спирането ми се оказа голямо благословение за мен.
Видях двор, в който имаше малка църква. Влязох в нея. Там скоро почна богослужение. Пасторът го нямаше, но отпред излезе възрастен човек. Той отвори Библията и прочете:
– Погледнете към мен и ще бъдете спасени от всички земни краища.
Старецът насочи погледа си към мен, сякаш знаеше вътрешното ми състояние и каза:
– Млади човече, ти си нещастен!
Да аз наистина бях нещастен.
– Вие няма да постигнете щастие, докато не вдигнете поглед нагоре към Исус Христос! – вдигна ръце и продължи, – Погледнете! Погледнете! Спасението се състои в това, да погледнеш с вяра в Христа!
В този момент аз разбрах пътя на спасението. Радост изпълни сърцето ми. Не помня останалите думи на проповедника, тъй като бях обхванат от тази истина.
За своето спасение бях готов да извърша редица неща, само и само да го получа. А когато чух думите от Писанието „Погледни!“, това прозвуча толкова сладко за мен. С цялото си сърце погледнах към Господ Исус Христос и бях спасен.“
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот“.

Имаше силна буря с проливен дъжд. Тригодишно момиченце седеше до прозореца и с ужас гледаше в бушуващата природа.
Изведнъж тя видя как един човек излезе на алеята с чанта. Той вървеше срещу вятъра и дъжда. Въздушният напор го блъскаше назад, а водните капки безжалостно удряха лицето му. Но той упорстваше. Хора укрили се при входовете на къщите го викаха, но той не им отговаряше.
– Мамо, мамо, – крещеше изплашеното дете, – човек на улицата.
Майката дойде до прозореца.
– Какъв неразумен човек, – каза тя с усмивка. – Нима иска да се покаже какъв  герой е?
Вятърът задуха още по-силно и човека падна в бушуващия поток.
– Мамо, – извика изплашено детето, – той ще потъне …… трябва да го спасим.
Сърцето на детето се сви от болка.
– Виждаш какво може да се случи на един глупав човек! Защо не почака да намалее малко дъжда, да се прикрие към някой вход, както всички ……, – нагледно обясни майката на дъщеря си.
Мъжът с мъка се измъкна от водата и отново пое срещу вятъра и дъжда.
– Стана…. устоя ….. отива по нататък! – зарадва се момиченцето и запляска с ръце.
– Запомни, дете, неразумният на всяка крачка го чака беда! – наставнически каза майката.
– Но той бърза за там, където ние не знаем….. – каза момичето с тъга.
– Когато бързаш, ще станеш за смях на хората, – продължи майката със същия тон.
Детето се възмути:
– Мамо, ами ако той е лекар и бърза при някое болно дете, за да спаси живота му…. И ако това дете бях аз?

43 – годишен мъж едва избегнал смъртта, когато огненото кълбо ударило чадъра, които държал над главата си. Интересното е, че британецът е бил обут с домашните чехли, които имали гумени подметки.
43 -годишният жител на графство Корнуол, Великобритания, си бил у дома, когато започнал да вали силен дъжд. Грег Слейтър се обезпокоил дали ще издържи металната конструкция на напора на водата и решил да излезе на двора, за да провери.
Мъжът грабнал чадъра и изтичал на вън. В този момент се раздал оглушителен взрив, който навел Грег на мисълта, че мълния е паднала на дома му. Обезпокоен британеца погледнал към прозореца и видял жена си да се взира в него с изумление. Едва тогава Слейтър започнал да разбира, че светкавицата не е ударила дома му, а чадъра.
Когато излязъл на двора да погледне, забелязал, че небето е покрито със сиви облаци. Изведнъж се появила силна светлина, а след това се чул силен грохот.
Жена му видяла как кълбовидната мълния се допряла до чадъра, а мъжът й бил залят от ослепителна светлина.
Слейтър смята, че от смърт са го спасили домашните пантофи, които имат гумени подметки и които той не е могъл в бързината да смени.
След взрива той е усетил силна миризма на сяра, а малко след това почувствал, че шията и раменете му станали невероятно твърди. Ръцете и краката изпитали за кратко време спазми. Тялото му изтръпнало и било пронизано от студ. След това се чувствал неимоверно хиперактивен. Сякаш нещо бучало вътре в него. Да остане жив човек, след като го е ударила мълния е рядко явление, за това Грег е благодарен на домашните си пантофи.
По време на бурята никой не е пострадал, освен изгорялата телефонна розетка.

В Алпите се намира прохода Св. Бернар, който е много опасен за минаване. Снежни бури там има и през лятото, а през зимата се появяват съвсем неочаквано. Пътешествениците минали от там, объркват пътя и намират смъртта си в снега.
Над проход на самия връх се издига известния манастир Санбернар, чиито обитатели след всяка снежна буря се отправят с добре обучени кучета в помощ на застигнатите от бурята. Много от хората биват спасени, а други отравяни само, за да бъдат погребани.
Веднъж монасите намерили жена, почти гола, държаща вързоп от дрехи, от който се подавала малка главичка на дете. Изгубила пътя, чувствайки се обречена на смърт, жената свалила всичките си дрехи и увила детето, надявайки се, че то може да се спаси. Благородните санбернари я намерили, но детето също било мъртво.
Майчината любов е голяма и жертвена. Майката с цената на своя живот е готова да запази живота на детето си, но любовта на Бога към човека е още по-голяма.
Всяка човешка любов, колкото и голяма да е има мярка и граница. Само Божествената любов няма предел. Неговата любов е подарък и всеки Негов дар е любов. Това е толкова велико, че дори не можем да си го представим. Бог ни е възлюбил не заради някаква необходимост, но само поради естествената си Благодат. Обикнал ни е извън всякаква зависимост от каквото и да било, Сам по Себе Си. Любовта Му е толкова безмерна, колкото и непостижима.
Размислете, тази любов е чиста, без смесица от очакване на каквото и да е от наша страна, тя е безкористна и пълна. Какво друго можем да му дадем в замяна освен сърцата си?!