Тя бе слабо русо момиче. Живееше в София при брат си. Когато дойде да види майка си в малкия град, пожела да отиде при фризьорката, обслужваща квартала им. Майка й изненадано я попита:
– В София няма ли по-добри фризьорски салони?
Дъщерята се засмя и уточни:
– Модния салон при нас се помещава в един фургон. Обстановката е много добра, но за да отида там трябва да си запиша час. Ако реша да си боядисам косата, трябва да си нося и боя за коса. А за цените да не говорим. Да дойда при теб и да се върна плюс обслужването на нашата фризьорка ми излиза с 10 лева по-евтино. Освен това нищо друго допълнително не трябва да нося. Жената ме приема веднага и ме обслужва много добре. Нашата фризьорка с нищо не отстъпва по майсторство на тамошните.
Майката като зашеметена промълви:
– До какво доживяхме, да изминеш 150 километра, за да те обслужат качествено и евтино….