В болницата „Джон Хопкинс“ са направили първия успешен тест на мозъчни импланти за дълбока мозъчна стимулация при пациенти с болестта на Алцхаймер. Подобни устройства вече се използват за лечение и на някои други болести, но не и болестта на Алцхаймер.
Болестта е придружена от загуба на паметта, раздразнителност и агресия, промени в настроението. Пациентите имат нарушена способност  да говорят и разбират казаното.
Експерти за първи път са получи доказателства, че дълбоката мозъчна стимулация стимулира дейността на мозъчните зони, отговарящи за паметта и обучението, повишава метаболизма и усвояването на глюкозата в тези области. В резултат на това, се подобрява памет и когнитивната способност при болестта на Алцхаймер.
Дълбоката мозъчна стимулация се извършва чрез потапяне на електродите в различни региони на мозъка. При използване на този метод за лечение при други заболявания, електродите засягат секторите, които изискват определен метод на терапия. Сега лекарите въздействат върху участъци, които отговарят за обучението и паметта.
Ако по-нататъшни експерименти са успешни, то могат да се появят първите ефективни методи за лечение на болестта на Алцхаймер, която по-рано е смятана за нелечима.
На пациентите ще бъдат имплантирани електроди в мозъка, които периодично ще се включат в стандартен режим.
Едва ли ще се прилагат имплантанти за подобряване на паметта и познавателните способности при здрави хора. Най-напред предстой пълно изучаване на дълговремените последствия от намесата в мозъка.
Въпреки, че в някои нелегални клиники ще предлагат „прикачване на памет и интелект“ преди изпит за малко пари.

Някои поклонници, които идват в Ерусалим, при психическо разтройство започват да се държат като светци или пророци, надарени с божествена сила.
За това поведение има специален термин Ерусалимски синдром.
Той се проявява при хора от различни изповедания: християни, юдеи, мюсюлмани…
Според статистиката Ерусалимският синдром се наблюдава между 40 поклонници, от 100 за година, които попадат в местната психиатрична болница.

През 2000 г. мексиканската жителка на едно село Инес Рамирес, без да притежава медицинско образование, е направила на себе си цезарово сечение и е родила здраво дете.
Когато започнали контракциите, мъжът й бил пиян. Най-близката акушерка била на 50 километра от селото, в което имало само един телефон, който не бил близко до дома на родилката.
След 12 часа болки Инес пила алкохол за анестезия и направила разрез в корема с кухненския нож. Извадила бебето и отрязала пъпната връв с ножица.
Едва след това изпратила другият си син за помощ. Заедно с новороденото тя била откарана в болницата.

Точно на нея ли трябваше да се случи? Съвсем малко е разстояние между стъпалото и маршрутката, но този ден за беда бе обула новите с високите токчета. И как така се изметна крака й, тя не разбра. Само си спомняше, че се претърколи. Забеляза, че единият и крак някак странно стоеше на една страна.
Шофьорът на маршрутката притича, помогна и да се качи в колата и попита:
– Къде да ви закарам?
Лицето му се бе удължило от уплаха, а ръцете му нервно потрепваха.
– Като наближим, ще ви помоля да спете някъде около входа на блока, каза спокойно жената.
Тя бе едра закръглена жена. На вид спокойна, но някакво смущение се прокрадваше в очите й.
Наближиха блока и тя помоли само да й помогнат да слезе. Хвана се за една кола и се заоглежда за някой познат. Като че всички се бяха изпокрили този ден. Накрая се реши и извика на минаващия малчуган:
– Момче, моля те позвъни на най-горния звънец в ляво. Не се страхувай, горе е само мъжът ми. Звъни непрестанно докато се появи на балкона.
Момчето разбра, че жената не можеше да помръдне. Пристъпи до входа и натисна звънеца, без да отмества пръст. След малко на балкона се появи едър мъж.
– Иво, – извика жената, – счупих си крака. Слез бързо, трябва да ме закараш до болницата!
Мъжът изчезна веднага, а тя безпомощно се отпусна върху колата.
„Казах му бързо, какво прави“? – мислеше напрегнато жената.
След малко мъжът и се показа от входа с две големи чанти и се запъти към нея.
– Какво ще правиш с тези чанти? – попита жената учудено.
– Нали ще те карам в болницата, приготвих ти багажа. Докато намеря бельото ти, кърпа… зор видях.
– Но аз съм си счупила само крака, няма да оставам там.

Един млад мъж катастрофирал сериозно. Колата му излятяла от пътя и се претърколила няколко пъти и след това започнала да потъва в блато.
Мъжът се измъкнал от колата и успял да стигне до града.
Поради преживяния шок, той не усетил болка, даже не можел да си представи колко сериозно е наранен.
По-късно той казал, че единствената мисъл, която го държала била: „Утре е сватбата“.
Когато пристигнал в болницата, се оказало, че има счупен прешлен и лекаря му забранил да стзва от леглото.
Този вариант не устройвал младия човек и той намерил изход……
Това е изава на силна воля!