В Япония, в едно селце близо до столицата живеел един мъдър учител.
Веднъж, когато преподавал на учениците си, при него дошъл един млад боец. Той бил известен със своята грубост и жестокост.
Негова любима техника била да провокира противника си, да го накара да излезе извън себе си. Така играча срещу него заслепен от ярост започвал да прави грешка след грешка и загубвал битката.
Младият боец започнал да оскърбява стареца. Хвърлял камъни срещу него. Плюел го и го ругае. Но старецът оставал невъзмутим и си продължавал урока.
В края на деня младият боец раздразнен и уморен се измъкнал и си тръгнал.
Учениците изненадани от това, че учителят им  спокойно е понесъл толкова оскърбления го попитали:
– Защо не го предизвиквахте на бой? Нима се страхувахте от поражението?
Старият учител казал:
– Ако някой дойде с подарък при вас и вие не го приемете, на кого ще принадлежи този подарък?
– На неговият бивш собственик, – отговорил един от учениците.
– Същото важи за завистта, омразата и насилието. Докато не ги приемете, те принадлежат на лицето, което ги е донесло.

Това боксьорско изкуство е национален спорт на Тайланд. Името на този спорт в превод означава „Изкуство на осемте нива“ или „Изкуство на осемте крайници“.
При този вид бокс има удряне, бутане и други нападения, при които се използват лакти и колене, като се докосват осем точки при  контакт с противника.
Легендарния боец Най Кханом Том бил пленен от войните на Бирма и го довели в Рангун. Накарали го да участва в бой с боксьори от Бирма.
С изключително голямо майсторство Най Кханом Том победил 10 пъти подред. За това му оказали чест и го пуснали да си отиде в къщи. Днес всяко малко момче знае за неговия подвиг и мечтае да стане като него.
Жалкото е, че този спорт не е включен в Олимпийските игри.