Джон Уиклиф, виден английски богослов от XIX век, е написал редица статии, обвиняващи Църквата в нейните усилия да заработи пари за сметка на папството и да контролира обществото.

Разбира се, тези негови работи били смятани за ерес.

По решение на събора в Констанс Джон трябвало да бъде публично изгорен. По време на екзекуцията Уиклиф изобщо не е почувствал болка.

До този момент той не е страдал от заболяване, при което се притъпява болката, нито е използвал специални медикаменти.

Как Уиклиф е успял да избегне страданието по време на екзекуцията?

Сега е ваш ред. Де да можеше всеки да не чувства болка, когато го горят. И все пак на Джон му се е отдало това. Как ли го е направил?

А сега да видим кой познава добре историята и то тази на Църквата.

Ако не сте добри по история и не ви се рови за допълнителна информация ви предоставям …..

Отговор: Когато е била извършвана екзекуцитя над Джон Уиклиф, той е бил мъртъв вече от 30 години. Духовенството разкопало останките му, изгорило ги и ги хвърлило в реката.

Двама учени спорели по някаква богословска тема и се разделили много бурно. Единият казал:
– Господи, ако съм намерил благоволение пред теб, направи така. Че стените на този дом да паднат.
Стените започнали да падат.
Другият възкликнал:
– Ако съм намерил благоволение пред теб, Господи, нека да спре падането на тези стени.
И срутването спряло. Първият казал:
– Виждаш, чудото нищо не доказва…. Бог е направил чудото не за доказателство, кой заслужава благоволението му, а защото сърцето на човека изцяло принадлежи на Бога.
И това е всеобщ принцип. Чудото не е доказателство. Не може да се използва като доказателство чудо за богословските изчисления.
Светият не е задължително да е най-добрия богослов за времето си, но той е свят.