Бенджамин Франклин, американски държавник и изобретател, когато служел в френския двор виждал как някои аристократи презирали Библията. Според тях Тя не трябвало да се чете, защото й липсвал стил и красота в изразяването.

Въпреки, че Франклин не бил вярващ, когато бил по-млад имал възможността да се запознае с превъзходните литературни качества на Библията. За това решил да изиграе номер на френските аристократи в кралския двор.

Преписал книгата Рут, като заместил всички оригинални имена с френски. След това прочел ръкописа пред елита на Франция.

Всички били удивени от елегантния и семпъл стил на този вълнуващ разказ.

– Очарователно! Но къде намерихте този литературен бисер, мосю Франклин?

– В книгата, която толкова много презирате, – отговорил той, – Библията!

Тази вечер мнозина се изчервили от срам.

А какво да кажем за нашата съвременна неграмотна библейска култура?

Една жена си вървеше по улицата и видя наблизо маса с добре подредени книги. Тя обичаше много да чете и започна да разглежда изложената литература. От пръв поглед разбра, че изложените книги са с православна християнска тематика.
По това време, продавачката разговаряше с друга жена. Нашата позната неволно се заслуша в разговора и остана изумена от няколко изказвания на продавачката.
Тя не издържа и се намеси в разговора:
– Какво говорите? В Библията не е така написано!
Продавачката бързо реагира и каза на другата жена:
– Не слушайте тази жена. Тя е сектантка. Само сектантите знаят Библията.

На един кораб служил моряк, който бил християнин. На подигравките на останалите от екипажа отговарял кротко и незлобливо.
Веднъж той седял на палубата и четял Библията си. Стоящия наблизо офицер вдигнал високо бинокъл и започнал нещо внимателно да наблюдава.
– Знаеш ли какво искам да видя? – попитал офицера.
– От къде мога да знам? – учудено го изгледал моряка.
– Искам да видя твоя Бог, за Който толкова много говориш.
– Напразно се трудите, – казал морякът, – защото само чистите по сърце ще видят Бога.
И най-силният телескоп е безсилен да ни покаже Бога. Ако сме със сърце изпълнено със злоба, желание за отмъщение, блудства, кражби, лъжи ……. не можем да го видим. Нужно ни е чисто сърце. А то идва след промяна, само с Божия помощ, на основание смъртта на Исус Христос на кръста за погиващия свят.

Една продавачка на плодове си купила Библия и започнала да я чете. Благодарение на това тя се обърнала към Бога и станала християнка. Седейки зад щанда, цялото свободно време го използвала за четене на Библията.
Веднъж един господин я попитал:
– Какво четете?
– Божието Слово, – казала продавачката.
– А кой ви е казал, че това е Божие Слово? – попитал подигравателно господина.
Продавачката погледнала мъжа и на свой ред попитала:
– Можете ли да ми докажете, че тази светлина там горе е именно слънцето?
– Да ви докажа?- изненадано попитал господина. – Защо? Най-доброто доказателство е това, че то ме грее и аз виждам светлината му.
– Да, – казала жената, – най-доброто доказателство, че тази книга е Божие Слово е това, че тя храни, стопля и освещава моята душа.
Йохан Хердер е казал: „Никоя книга на света не донася на човека толкова много радост, както Библията; както децата слушат гласа на своя баща, така вярващите чуват Бога“.
Божието Слово е като живо семе. Проповядвано и само чуто То е безполезно, защото не принася плод в нашите сърца. Според указанията в него трябва да поправяме живота си.
Доколко човек е зрял, стабилен, устойчив и силен зависи от това, колко време е прекарвал в молитвено изучаване на Библията.

Един пътешественик се загубил в пустинята Сахара.. Дълго се лутал и изразходвал целия си запас от вода, но започнала да го измъчва жажда. Устата му пресъхнала, очите му заблестели , но той за нищо друго не си мислел, освен за вода.

Накрая видял някакъв предмет в далечината и с последни сили се затичал към него, мислейки, че това е вода.

Но колко голямо било разочарованието му, когато разбрал, че това е кожена торба, пълна със злато. Отчаян пътешественикът се обърнал и си тръгнал с неизказана мъка, без да вземе нито една монета. Златото не можело да утоли жаждата му, на него му трябвало вода.

Така става и с нас, когато се съблазним от изкушенията предлагани от този свят. Нищо не може да удовлетвори жаждата на душата ни, освен Словото на Бога.

Библията е източник на жива вода. Тя е е необходима за нашите души така, както храната и течностите за тялото ни.

Божието Слово за нас трябва да бъде като хляб за гладния и компас за мореплавателя.

Да се храни човек от Божието Слово, не означава да търси в него някакво учение или потвърждение на едно или друго мнение. Това е храна, която ни дава сила и насока, за да извършим Божията воля.

Нека да бъдем жадни за това Слово, което укрепява падналия духом и го наставлява в правилния път.