Един млад поет поискал да прочете свои стихове на известният писател Бернард Шоу, за да чуе мнението му за тях. Той едва прочел няколко стиха, когато Шоу казал:
– Извинете, господине, ще отворя прозореца.
– Защо искате да го отворите? Вие искате и другите да слушат моите вдъхновени слова? – попитал изненадан поетът.
– А, не, – казал Шоу, – как да ви кажа, когато лягам да спя, обикновено отварям прозореца.
Като чул тези думи, поетът си взел „вдъхновените слова“, извинил се и си тръгнал. За него това била красноречива ясна оценка.
Това е един добър урок за много проповедници. Може думите ви да изглеждат много вдъхновени, но ако забележите, че на слушателите им се доспива или изобщо не слушат, то по-добре бързо завършвайте и си седнете на мястото.
Човек изпълнен със свои мисли, но може да бъде Божий съд. Проповедникът може да говори красноречиво, но ако сърцето и устата му не са докоснати от помазанието на Святия Дух, думите му няма да достигнат до сърцата на хората. Без съдействието на Божия Дух най-добрият проповедник е като барабан, който издава звук, но вътре е пуст.
Не се старайте вашите изказвания да са изящни, а да бъдат разбрани и да запалват душите на слушателите. Само така ще можете да пленявате и привличате хорските сърца. Демостен казва: „Който иска да води другите, сам трябва да напредва“. Този, който иска да запали слушателите си с идеите си, сам трябва да гори от тях.
Проповедникът трябва да бъде силен не само в слово, но и на дело. Личният пример е винаги по-силен от самата проповед.