Безработицата беше голяма, за едно по-престижно място се бореха доста човека. Хората често коментираха сблъсъци между бездушните шефове и старадащи подчинени.

– Една неомъжена жена, – разказваше един мъж пред входа, – гледа болната си майка. Работи като чиновничка в една фирма.

– Е, поне е имала работа, – каза навъсен едър мъж, – а не като нас да чакаме благоволението на някой да ни наеме.

– Ти чуй какво е станало по-нататък, – скара му се дребничък мъж с голям мустак.

– Наложило ѝ се да придружи майка си на някакъв преглед, – продължи разказа си първият мъж – и помолила за неплатен отпуск. Когато се върнала, я повикал шефа ѝ. Той и казал най-безочливо: „Разбирам, че се грижите за майка си и ви съчувствам, но вие отсъствахте два дни, а работата ви стои. Разбирам, че и занапред трябва да помагате на майка си, но вашите отсъствия ще се отразят негативно на работата ви. Реших да ви предложа, да напуснете по взаимно съгласие.

– Това човек ли е? Този майка няма ли? – нервно изрази недоволството си един от мъжете.

– Такива са студени като камък, – додаде друг – те нямата сърце и са безжалостни.

– Чуйте какво ѝ казал после, – каза мъжът, който беше започнал тъжната история.

Мъжете го погледнаха тъжно в очакване да чуят нещо още по-лошо.

– Жената едва се сдържала да не заплаче, – продължил мъжът, – а този нагъл тип ѝ казал: „Така ще имате повече време да се грижите за болната. Надявам се, отличната препоръка, която ще ви дам, да ви помогне да си намерите по-подходяща работа, която ще ви помогне по-добре да изпълните дълга към майка си. От утре сте свободна“.

– Нима е възможно такова бездушие? – подаде глава от прозореца съседката.

– Който се хване на работа някъде, – каза слабо момче, с изцапани от вар дрехи, – не знае какво е това отпуска и осемчасов работен ден. Дори и да ни се полага почивка, никой не отваря дума за нея, защото като се върне, неговото място ще бъде зает от друг. За това работим на нонстоп.

– А работната заплата се разпределя на четири: наем, ток, телефон и вода, – развика се едър мъж  и размаха ръце – и ако остане нещо то отива за храна. От какво живеем, само един Господ знае…..

77-годишният папа остро разкритикувал организираната престъпност по време на посещението си в южния регион на Италия, Калабрия – сърцето на мафията „Ндрангета“.
„Мафията се покланя на злото и презира работата за общото благо. Това зло трябва да бъде прогонено и изкоренено“. – казал понтификът. Според папата, „тези, които в живота следват пътя на злото, както правят мафиотите не са свързани с Бога. Те са отлъчени от Него“- заключил той.
Папата изразил съболезнованията си на семейството на тригодишно момченце, което било простреляно по време на престрелка между бандитите.
В Калабрия са достигнали най-високия процент на безработица –  56,1, което прави района благоприятна почва за мафията.

Ел Пепе е наречен „най-бедният президент в света“, тъй като 90 процента от заплатата си на държавен глава той дава за благотворителност. Той е аскет, вегетарианец и бивш партизанин, член на бунтовническа единица, вдъхновен от идеите на кубинската революция. Както и по времето на Фидел, той е бил арестуван, явил се пред съда, но в крайна сметка спечели. По време на ареста получил шест огнестрелни рани.
И в продължение на много години си остава един от най-уважаваните политически лидери в Латинска Америка. Дори враговете му признават, че под негово ръководство лошо в страната е станало по-малко, а коефициентът на безработица – по-нисък.
Лидерите на страните от Латинска Америка са много по-различни от колегите си в Европа и Азия, те се различавт по своята харизма, екстравагантност и национален колорит.
На фона на латиноамерикански лидери разко се отличава президента на Уругвай Хосе Мухика Алберто Кардано! Или просто Пепе, както ласкаво го наричат уругвайците.
Мъдър, открит, добър човек, на вид като любящ дядо, той действително се явява лидер на своята нация и предизвиква искрено възхищение в чужденците.
В интервю с руски журналисти Хосе Мухика заявил, че е време да започнат да се грижи не само за бедните, а и за нещастните. Признал е, че политиците не винаги могат да решат тези проблеми на съвременното общество, като нещастие и самота.
В едно интервю Мухика казва: „Аз не знам дали ще може да направи хората щастливи, но ги призовавам да  не позволяват на себе си да се страхуваш от живота, младост … за да не се чувстват притиснати в ъгъла, остарели и изтощени, без да познават всичко красиво, което е в живота. Това е почти чудо!
В живота има и престъпността и наркотиците, които го развалят.  Трябва да се грижим за физическото си здраве и да пазим псикиката си.  Необходимо е да има достатъчно време, за работа, но трябва да се намери време и за живот, но не бива да се намесваме в живота на другите хора. Виждам, че днешните хора в общество живеят без надежда. Въпреки, че имаме достатъчно материални блага у нас, в големите градове самотта унищожава хората, наранява ги…. Самотните хора са много, а самотата е по-лоша от бедствие.“
Този мъдър човек има желание да достигне до това и следващото поколение и да им изкрещи: „Не позволявайте да ви ограбват живота!“ За да живее, човек трябва да работи. Ако не работи, на чия сметка ще живее? Животът на паразита не е достоен живот. Но не може да се живее само, за да се работи… Не трябва да се забравя за културта, за околнта среда. Ако заседнем в опустушителното насилие, съществуващо в областа на потреблението, ние ще погинем. Всичко това е залегнало в желанието и „мисията“ на Мухика.

Ако искаш да знаеш как се живее в Евросъюза ела в България, но не на почивка. Ако навлезеш навътре в България ще видиш развалини от изоставени заводи и предприятия, нищета. Ще срещнете хора, които отчаяно си търсят работа, но не могат да намерят.
А къде с младите хора? Едни са заминали в чужбина да изкарат малко пари, а други завинаги остават там.
Свободата на словото е относителна. Можеш да ругаеш правителството, но не много силно, за да не загубиш работата си. Границата е отворена, всеки българин може да отиде в Западна Европа, но колко ще тръгнат така само на разходка?
Официално процента на безработицата в страната е снижен два пъти. Всеки четвърти човек не може да си намери работа.
Кои отиват зад граница? Черноработниците. Ето какво ни даде Евросъюза, възможност без виза да заминем в чужбина, за да работим неквалифицирана работа.
Ако ние сме влезли в Евросъюза, Евросъюза промени ли ни?
У нас си остана корумпираното правителство, продажните чиновници умножени с тежките нормативи и правила на Евросъюза.
Да, те ни дават пари, но къде са тези пари. Всичко остана в джобовете на чиновниците, но ако дойдат някакви пари те отиват за „своите“ хора и „своите“ им проекти.
Некомпетентното правителство е набрало доста кредити от Международния валутен фонд, който започна да диктува новата си икономическа политика. Наложените строги условия унищожиха икономиката на страната.
Методично се унищожи индустрията, на безценица се приватизира всичко, което можеше, а останалото се наряза за скрап.
Напълно се унищожи селското стопанство. Разруши се системата на висшето образование. Наплодиха се множество ВУЗ-ве, които за пари издават диплома за висше образование. Всичко, което можем да предложим за износ е евтина работна ръка.
В България населението е намаляло поне с около два милиона. Младите хора не желаят да имат деца. Огромен брой хора работят на Запад, а децата ги отглеждат бабите и дядовците.
Никой не иска да живее такъв живот. Надявахме се, че като влезем в Европейския съюз ще живеем по-добре, но животът стана непоносим.

Възрастна монахиня отишла на гости при свои роднини, които живеели в богата и успяваща страна. Те й показали всички забележителности и прекрасни места в страната си.
Веднъж монахинята видяла просяк на улицата и му дала една монета. Един от близките й казал:
– Скъпа, ние тук никога не даваме милостиня на бедните, защото нашата страна е богата и в нея всички могат да живеят добре. Нямаме безработица. Просто този човек не желае да прави нищо.
На това монахинята отговорила:
–  Мислил ли си някога за това, че чрез поставения тук, в тази страна и на тази улица просяк, Бог изпитва състраданието и добротата ти?
Роднините на монахинята спрели, а след това се върнали и дали пари на просяка.