Живял някога мъдрец, който имал много последователи, но и много врагове.
Враговете му решили да го убият. Те разбрали, че мъдрецът позволява на хората безпрепятствено да влизат в дома му и да ходят където си искат.
Те взели много ябълки, вкарали им отрова и ги разпръснали из целия дом на мъдреца. Така правили те няколко пъти, но мъдреца и след няколко месеца имал добро здраве.
Отровителите решили, че той е много свят. Смятали, че той притежава такова съвършенно усещане, че може да различи отровата в ябълките. Други от тях мислили, че той може да яде отровна храна без тя да му навреди.
Накрая те дошли при него, паднали на колене пред краката му и казали:
– Разбрахме, че ти си свят човек и искаме да станем твои ученици.
– Относно проверката, която сте направили за моята святост, трябва да ви кажа, че се заблуждавате. Ако наистина искате да узнаете как съм избягнал вашите примки, мога да ви кажа, че нямам навика да ям плодове, които са разхвърляни навсякъде из дома ми.